Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Бутан очевидно мислеше, че от полицията ще дойдат да го арестуват всеки момент. Затова искаше петдесет хиляди долара тази вечер. Бе отчаян и поради отчаянието си бе обречен да постъпи глупаво, да вземе опасни решения.
Точно като Тим например. Не можеше да забрави Тим. Като си помисли, че и двамата се бяха блъскали, за да завъртят бизнеса си и бяха имали толкова много възможности да трупат пари под масата — много по-дребни суми, отколкото сега, разбира се, и повечето в местни валути и подаръци: уикендите в Напа или Мексико, хубавите вина, компаньонките от време на време на конгресните коктейли, когато съпругите не успяваха да дойдат. Тим с готовност се бе поддавал на тези изкушения наравно с него. Но първото твърдо парично заплащане го беше стреснало. Това, смяташе той, не е редно. Докато за Рос то не бе по-различно от онова, което бяха вършили. Всъщност, бе по-добро.
Но Тим, този глупак, винаги искаше да вярва, че някъде дълбоко в себе си е по същество честен и добър човек. Оттук и цялото мъчение, на което се бе подложил заради желанието си да прекара безспорно сексапилната Ан Кенсинг. Рос не можеше да повярва, че тоя човек едва не си съсипа живота за нещо, което следваше да бъде най-много една игрива авантюра. Но не, той бе „влюбен“, каквото и да означаваше това. Глупаво, глупаво. Но не толкова глупаво, както да си позволи да повярва, че само защото Тим е решил да не взема нечии мръсни пари, Рос щеше да стори същото. Да, наистина, Тим бе преживял своята малка криза на съвестта още преди толкова години и бе дошъл при Рос да му каже, че трябва да спрат — не само защото това застрашава здравето на пациентите и компанията, но и защото не е редно. И Рос се бе престорил, че се съгласява. И защо не? Защо да обременява този праведен идиот? Защо да разделя парите с някой, който не ги иска? Рос знаеше, че в действителност не причинява някаква истинска вреда на пациентите, като взема отвратителните пари от лекарствата. Ако Тим беше по-щастлив, живеейки с илюзията, че Рос е открил Бога с него, той щеше да го остави да се радва на фантазията си.
Но по-късно, даже докато изневеряваше на жена си, Тим разкри блестящо замислените фалшиви сметки на Рос и не можеше да повярва, че отдавнашният му партньор и медицински директор продължава да лъже. И да взема комисиони. От цвилещата му праведност на Рос просто му се повдигаше.
Какъв лицемер беше Тим! Да идва при Рос, чупейки ръце в отчаяние — какво да правя? Какво да правя? Вниманието му било привлечено и така нататък, и така нататък. Нима Рос не разбирал, бе го попитал Тим. Бил пресякъл чертата и сега Тим трябвало да направи нещо, сега трябвало да предприеме нещо. А конфликтът го разкъсвал — Рос му бил приятел от толкова отдавна. Семействата им, дрън-дрън-дрън.
Но даже пред лицето на тази пряка заплака Рос бе останал спокоен и бе заявил на Тим, че ако се чувства задължен да го обвини публично в престъпно поведение, Рос няма да има друг избор, освен също да го посочи с пръст. Тогава и двамата биха били съсипани и кой би имал полза от това?
Пат.
Но разбираше, че Тим е бомба със закъснител. Рано или късно щеше да повдигне въпроса отново и Рос отново щеше да го парира — същото беше с Ан и Карла, и отново Ан, и отново Карла. Но Рос не смяташе да изпада в паника. Щеше спокойно да изчака, докато Тим се лута насам-натам, и ако нещо не се промени, както често ставаше, тогава на Рос в крайна сметка щеше да се наложи да намери траен изход, трайно решение.
И тогава изведнъж Тим му бе поднесен, на ръба на смъртта, и бе нужно само едно тласкане, което никой никога нямаше да види, за да го изпрати там.
Целуна Нанси на вратата и каза на децата да слушат. Излязъл на автомобилната алея, той спонтанно реши да вземе старата тойота. Адресът на Бутан беше в „Хейт“ и не искаше да кара някоя от хубавите коли, която само би била магнит за вандалите. Старата зелена таратайка щеше да го откара дотам, без да привлича ничие внимание, а тъкмо това изискваше ситуацията.
Като хвърли чантата на седалката до себе си, навлезе в движението и нагласи огледалото срещу лъчите на слънцето, което пробиваше тънки слой облаци над хоризонта и обливаше улицата в златиста светлина.
36