И се възправи сянка [bg]

Бан се блъсна в гърба на Чиланос, когато мъжът се закова на място. Погледна напред през дъжда и видя, че и Гадеон е спрял, както и мъжът пред него. Олюлявайки се, Бан ги заобиколи, защото не искаше да спира точно сега. Той видя тъмната фигура на Бул, който беше вдигнал ръка, за да ги накара да пазят тишина. Едрият воин се оглеждаше наляво и надясно.

— Стой! — от мрака пред тях се разнесе глас, последван от жвакащи стъпки в калта. — Легитимирайте се!

Чу се стържене на стомана върху кожа. Бул изчезна в нощта.

Две остриета се удариха едно в друго. Отляво се разнесе нов вик.

— Докладвайте!

Прозвучаха стъпки, които тичаха към тях.

— Казах да докладвате!

Това е истинско — помисли си Бан. — Не е фантазия.

— Вървете! — подкани другарите си той във внезапен пристъп на паника.

Сетне сграбчи един мъж и го блъсна към мрака.

— Вървете! — повтори той, опитвайки се да накара всички да се движат.

Цялата тътреща се група се затича.

Подминаха Бул в мрака. Мъжът отскочи встрани от нещо и им махна да продължават.

— Свирете тревога! — изкрещя мъж. — Вие там, свирете тревога!

Мъжете дишаха тежко, докато газеха в коритото на поток.

Помагаха си да се задържат на крака, докато се изкачваха от другата му страна. Бан падна и се нагълта с кална вода. Дъждът се сипеше по повърхността на потока. Макар да му се гадеше, Бан се изправи и започна да се изкачва от другата страна, забивайки нокти в калта.

Обърна се към Бул. Мъжът стоеше на брега на потока. Силуетът му се очертаваше на светлината от лагерните огньове. Беше обърнат с гръб към тях с меч в ръка.

Някой се опитваше да издърпа Бан. Той се извърна и се затича с големи подскоци. Сърцата им вече щяха да се пръснат, но те продължаваха да бягат като призраци, изгубени в нощта.