![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
След това се беше събудил и бе открил, че лежащата до него Кърл го гледа сънено.
— А на теб липсва ли ти? — По тона й личеше, че все още му се сърди.
— Домът ли?
— Да.
Той поклати глава и осъзна, че това е истината — не му пукаше дали някога ще види Ку’ос отново.
— И къде е домът ти, Че?
Той се поколеба, лъжата, която се готвеше да изрече, някак не успя да излезе през устните му, и той не каза нищо. Беше уморен от тайните и бремето, в което те се бяха превърнали. Това беше денят, в който трябваше да сложи ново начало.
— Че?
Той остави подноса си на земята и избърса ръце в коленете си.
— Какво има? Защо не можеш да ми кажеш?
— Просто… — В този момент той я погледна в очите.
Кърл сякаш прозря в него, защото изражението й стана студено.
— Не — промълви тя и поклати глава. — Не и ти.
Той все още не можеше да намери подходящите думи. Лицето й се изкриви от мъка. Когато Кърл заговори, изглеждаше така, сякаш някакво невидимо същество се опитва да я задуши.
— Ти си един от тях? Манианец?
Че се огледа, за да види дали някой не я е чул. Когато отново погледна към нея, той усети бездната, която се бе разтворила помежду им, и внезапната загуба на връзката между тях — като свещ, угасена от вятъра.
Какво направих?
Подносът й падна на земята. Тя бързо се отдалечи към палатката на столовата.
— Почакай! — внезапно извика той след нея. — Позволи ми да обясня!
Тя влезе вътре. Той наблюдаваше с ужас как от палатката към него се втурна група Специални. Кърл вървеше след тях.
— Стани! — нареди му един от тях.
Че продължаваше да гледа единствено Кърл. Знаеше, че все още може да я накара да разбере, ако само погледне към него.
— Изправи се, манианецо! — изръмжа друг войник и привлече вниманието на останалите хора наоколо.
Мъжът срита силно Че в ребрата и той се просна в тревата. Зърна Кърл, която му беше обърнала гръб и се отдалечаваше, закрила лицето си с ръка.
В следващия момент войниците се нахвърлиха върху му с цялата си ярост.
Куражът на мъртвеца
Бул сънуваше по-малкия си брат Куртез, макар в съня му той да беше отново длъгнестото и срамежливо момче, което беше прекалено чувствително за света, в който живееше, а самият Бул беше все същият арогантен зрял мъж.
Намираха се в лабиринта от улички в бедняшкия квартал на Бар-Кхос от детството им, където Бул се беше научил да се бие и това му харесваше, където по дирите му бяха банди невидими преследвачи, надаващи бойни викове. В съня си Бул каза на по-малкия си брат да продължава да тича, докато той самият се обърна срещу виещата сган и застана с масивното си и покрито с белези тяло насреща им, за да го спаси.
Когато се сепна и се събуди, той откри, че лежи свит върху влажния сламен под на ямата, треперещ от студа и мокър от дъжда, който се сипеше от нощното небе. Над ямата стоеше войник с дълъг прът в ръка, който се огъваше, докато го мушкаше през дървената решетка. С него той ръгаше Бул в ребрата, за да го събуди.
— Не можеш да спиш! — каза мъжът, който изглеждаше раздразнен, задето се налага да му припомня това извънредно важно правило.
Бул се изправи криво-ляво и облегна гръб на стената от пръст, по която през дупката се стичаше дъждовна вода. Войникът започна да обикаля по края на ямата и да ръчка поред затворниците. В мрака отекна изненадано мърморене и сумтене.
Бул се замисли за съня си и за лицето на брат си.
Куртез беше оставил бележка, когато се беше обесил на колана си от таванската греда в стаята си. Беше написал, че не може да живее отхвърлен от Адрианос и да го гледа как се перчи с новия си любовник.
Именно тази бележка Бул беше напъхал в устата на Адрианос, докато лежеше и умираше. На процеса не бяха споменали за нея. Може би семейството я беше махнало, за да скрие срама си.
Поредното ръчкане в рамото му го накара да вдигне поглед нагоре. Пазачът беше обиколил ямата и пак беше стигнал до него.
— Не можеш да спиш!
Бул беше все още окован. Схванатото му пребито тяло беше покрито с натъртвания в различни оттенъци на лилавото. Въпреки това нещо в него внезапно избухна. Той сграбчи края на пръта и го издърпа от ръцете на стъписания мъж. Хвана го с две ръце и го засили, така че краят му удари мъжа през устата. Бул продължи да го удря в лицето отново и отново.