И се възправи сянка [bg]

Тя блъсна ръцете му и шишенцето се претърколи в двора, удари се в стената на къщата и се разби на парчета. Рийс му се нахвърли и го удари в лицето. Ударът беше доста силен и Аш се олюля. След това яростта й се отприщи и тя го засипа с удари и ритници.

— Ти ми обеща! — крещеше тя отново и отново. — Ти ми обеща, че ще го защитаваш!

Възрастният мъж не се опита да я спре дори когато тя слепешком грабна лопата и стовари металната й част върху него с все сила. Той падна, просна се в калта, вдигнал ръце, за да предпази лицето си. Смътно осъзнаваше потока от думи, който се лееше от устата й — обвинения, до едно основателни и правдиви.

Той едва виждаше от кръвта, стичаща се по очите му. Чу виковете на мъж и усети как го сграбчват нечии силни ръце. Рьошунът примигна, за да прочисти погледа си, и видя лицето на Лос, надвесено над него. Рийс седеше на земята, събрала полите си, и ридаеше неутешимо, забила нокти в калта.

— Най-добре си върви, старче — посъветва го Лос и му помогна да се изправи.

Аш стоеше и се олюляваше. Искаше му се да й каже нещо, да се опита по някакъв начин да облекчи мъката й. Но знаеше, че на света няма нищо, което да може да направи това.

Остави я разбита на парчета като глиненото шишенце, строшено в калта.

Над главата му се събираха облаци, които затъмниха есенното небе с обещание за още дъжд. По пътя Аш подминаваше каруци, натоварени със стоки или семейства, самотни пътници с раници, стада добитък, подкарвани от пастири, пушещи лулите си. Рано следобед той превали едно възвишение и видя пред него да се простират Заливът на бурите и Бар-Кхос.

Имаше чувството, че са минали години от предишното му посещение в този обсаден град от Свободните пристанища. В действителност се беше отбил тук със „Соколът“ само преди няколко месеца за някои много наложителни поправки и това беше довело до първата му съдбоносна среща с Нико.

Откъм скалистия бряг духаше пронизващ морски бриз. Отвъд него се надигаха пенестите вълни на залива. Можеше да види Лансуей, който стигаше до залива, и тъмните стени на Щита, обвити от облаци дим, насред който спорадично просветваха оръдейните изстрели.

В този град трябваше да се завърнеш не ти, а Нико, с няколко белега и куп истории за разказване — помисли си Аш.

Той вървеше с тежка крачка по натоварения път към източната порта. От дясната му страна се простираше градското небесно пристанище с потрепващите ветропоказатели и ширналите се във всички посоки складове. Пет-шест небесни кораба бяха привързани за земята. Около тях се суетяха ремонтните екипи.

Когато доближи градската порта, той долови нещо различно сред уличния шум — далечния грохот на битката при Щита. Всички го чуваха — всички, които се опитваха да преминат през задръстването при отворената порта, където каруците, бяха проверявани от войник, преди да преминат.