И се възправи сянка [bg]

Беше чувал за този квартал при предишните си посещения в града, но никога досега не беше идвал тук. Жителите на града го наричаха Плитчините, защото приливите го наводняваха по време на буря. Говореше се, че това е най-бедният квартал в Бар-Кхос — мястото, където се озоваваха хората, паднали възможно най-ниско. Много безпарични моряци идваха тук и чакаха новини за кораби, които наемат хора. Имаха си свое име за това място.

Наричаха го „град Трюмна вода“.

Аш се усмихна печално и се замисли колко много ирония има в живота му.

Мястото вонеше на открита канализация и гниеща риба. Като внимателно пристъпваше между скалите, той дръзна да опъне врат, за да погледне към самия им връх. Морски птици кръжаха в издигащите се въздушни потоци край вилите на Мичине, където над ронливите ръбове на варовика бяха надвиснали овощни градини. Там, горе, някога бяха живели крале. В продължение на хиляда години те обитавали Бледия палат заедно със семействата и придворните си и управлявали целия Кхос.

Аш се подхлъзна на нещо под петата си и успя да се хване точно навреме. Погледна надолу и видя под тока си смачкана кафява киселица, паднала от едно от високите надвиснали дървета на овощните градини. Внезапен порив на вятъра запрати дъжда в лицето му. Възрастният мъж потрепери. Той се насочи към предната част на стръмните скали, където скалистият бряг се издигаше рязко и колибите бяха скупчени по-нагъсто от онези долу. Дъсчените пътеки, които се виеха между малките окаяни жилища, се опираха една в друга и продължаваха нагоре по склоновете чак до отвесната част на скалите. В самите скали, във вдлъбнатини във варовика, които изглеждаха недостижими, бяха накацали постройки. Високо над тях бяха издълбани пещери, свързани със стълби и люлеещи се въжета.

Пое нагоре по пътеката, която се изкачваше и спускаше между колибите и спорадичните двуетажни постройки. Жени простираха дрехи да съхнат под навеси от насмолен брезент. Главите и раменете им бяха увити в шалове, лицата им бяха поруменели от вятъра. В колибите плачеха бебета. Уличните деца гонеха кучета, скачаха на въже, като пееха странни стихчета, или пък мъкнеха издути мехове с вода нагоре по склона. Забеляза, че мъжете като че ли са по-малко от жените. Болката в главата му вече се връщаше, въпреки че устата му бе натъпкана с листа. Пред очите му се стелеше мъгла и той замига бързо в опит да я разсее. Взе още листа дулче и остана неподвижен известно време, докато зрението му не се прочисти малко. Въпреки това болката пулсираше в челото му с всеки удар на сърцето. От нея започна да му се гади.