И се възправи сянка [bg]

— Какво ще правиш с нея? — попита Романо със самодоволна усмивка.

Спарус не позволи лицето му да издаде гнева му. Твърде много беше заложено на карта, за да позволи това да се превърне в нещо лично.

Нарочно пое дъх, преди да отговори:

— Мортарус ще съхрани тялото й и ще го изпратим по небесен кораб обратно в Ку’ос.

— Може би ти трябва да се качиш на този кораб.

Спарус свали шлема си и го опря в колана си.

— Няма да получиш тази армия, Романо.

На нетърпеливото лице на младия мъж се появи изражение на искрена озадаченост.

— И защо не?

— Защото такава беше последната заповед, която матриархът ми даде.

— Аха — отвърна Романо и закрачи напред-назад пред Спарус. — Знаех си, че ще се опита да възпрепятства шансовете ми. Но не бях сигурен дали ще изпълниш заповедта й, след като нея вече я няма и онова, което тя иска, е без значение.

Той погледна към Спарус, оставяйки въпроса открит за него.

— Иначе ще има гражданска война.

— Романо, ако искаш да се обявиш сам за патриарх, направи го. Няма да застана на пътя ти. Върни се в Ку’ос с хората си и превземи столицата, ако можеш. А докато правиш това, аз ще продължа към Бар-Кхос и ще го завладея за всички нас.

Изглежда, Романо вече беше мислил за това.

— Претенциите ми ще са по-обосновани, ако идват от развалините на Бар-Кхос. Експедиционните сили ми трябват, Спарус. Искам ги за себе си.

— Тогава значи ще има война — заяви върховният генерал. — Освен ако измислим някакъв изход от ситуацията.

Веждите на Романо трепнаха и той спря да крачи на няколко стъпки от Спарус.

Възрастният мъж се напрегна, усетил внезапната промяна в атмосферата.

Погледна в очите на Романо и веднага разбра — той възнамеряваше да го убие.

Благодарение на рефлексите си на войник Спарус реагира светкавично и запокити шлема си към Романо в мига, в който младият мъж замахна с ръка.

Спарус отскочи назад и шлемът му се стовари върху главата на Романо точно когато върховете на пръстите на младия генерал прелетяха покрай лицето му.

Отрова! — помисли си той, отскочи още една крачка назад и вдигна ръка към бузата си. Имаше късмет. Ноктите на мъжа не бяха пробили кожата му.

— Стражи! — изкрещя Спарус и излезе заднешком от палатката, впил гневен поглед в младия мъж през празното пространство. — Ще умреш заради това! — зарече се той.

— Ще видим — отвърна Романо, след което се обърна и побягна.