Друговремец [bg]

Реших, че има предвид преградата между две от частите на параклиса, на която бяха изобразени множество извънредно неприятни на вид демони, измъчващи грешници.

- Елън Макензи сякаш не си е поплювала с оценките - отбелязах. Бях немалко заинтригувана от майката на Джейми. От подхвърлените тук-таме думи си бях изградила образ за баща му Брайън, но той никога не споменаваше майка си и не знаех друго, освен че е починала млада, докато е раждала.

- О, да, остър език имаше Елън, и остър ум. - Развързах крачолите на панталоните му и ги повдигнах нагоре, за да масажирам мускулестите му прасци. - Но и беше достатъчно мила, за да й прощават всички, освен братята й. Но пък тя не им обръщаше много внимание.

- Да. И аз така съм чувала. Избягала е с Брайън, нали? - Притиснах с палци сухожилията зад коляното му и той издаде звук, който у по-малко горделив човек би прозвучал като изписукване.

- О, да. Елън беше най-голямата от децата на Макензи - година-две по-голяма от Колъм - и беше писаното яйце на Джейкъб. Затова толкова време Елън не се омъжи. Не искаше да има нищо общо с Джон Камерън или Малкълм Грант, нито пък с някой от другите главатари, а на баща й не му даваше сърце да я насилва.

Тогава обаче старият Джейкъб се споминал и Колъм вече не бил толкова търпелив към своенравната си сестра. Опитвайки се отчаяно да заздрави хватката си върху клана, той потърсил съюз с Мънро на север и Грант на юг. И двата клана имали млади главатари, подходящи за женихи. Младата Джокаста, едва на петнайсет, склонила да се омъжи за Джон Камерън и заминала на север. Елън, почти стара мома, на двайсет и две, се противяла значително повече.

- Предполагам, че молбата на Грант е била твърдо отказана, предвид как се държеше преди две седмици - отбелязах.

Стария Алек се засмя и смехът му се превърна в удовлетворен стон, когато притиснах по-дълбоко.

- Да. Не чух какво му е казала, но сигурно го е жегнало. Случи се на големия Събор, там се срещнаха. Излязоха в розовата градина и всички очакваха да разберат какво ще се случи. Стъмни се, а хората още чакаха. Стъмни се още, запалиха фенерите, започнаха песните и все така ни знак от Елън или Малкълм Грант.

- Божичко. Кой знае какъв разговор е бил.

Отлях още мазило между раменете му и той изсумтя от удоволствие.

- Така изглеждаше. Много време минаваше, а те все не се връщаха. Колъм започна да се опасява, че Грант е избягал с нея. Против волята й. И наистина изглеждаше така, защото не намериха никого в розовата градина. Тогава ме повика от конюшните и му казах, че хората на Грант наистина са си взели конете и цялата пасмина е отпрашила без думичка.

Разярен, осемнайсетгодишният Дугал скочил на коня си и поел след Грант, без да изчака други, нито да се посъветва с Колъм.