Каменният кръг [bg]

После се обърна и хукна по стълбите на съседната сграда, като си пробиваше път през клиентите на магазина за шоколад на приземния етаж, които бяха излезли на улицата да зяпат развълнувани с глинени чаши в ръце.

Аз последвах примера на Джейми и хванах здраво Иън през кръста. Той направи подмолен опит да последва Джейми, но после спря и се скова в ръцете ми. Сърцето му биеше лудо под бузата ми.

— Не се тревожи — казах безсмислено аз. — Той ще се справи; ще го изведе. Ще видиш. Знам, че ще успее.

Иън не отговори — може и да не беше чул, — но стоеше скован като статуя в ръцете ми, дъхът му излизаше накъсано като стенания. Когато го освободих, пак не помръдна, но щом застанах до него, хвана ръката ми и я стисна силно. Костите ми щяха да застържат едни в други, ако не го бях стиснала и аз така здраво.

Не мина и минута, преди прозорецът над магазина за шоколад да се отвори и главата и раменете на Джейми се появиха — червената му коса сияеше като заблуден пламък, отделил се от главния огън. Той се покатери на перваза и предпазливо се извърна клекнал, докато не се обърна към сградата.

Изправи се по чорапи, хвана се за улука на покрива и се издърпа бавно, а дългите пръсти на краката му търсеха опора в цепнатините между споените с хоросан камъни по фасадата на къщата. Със сумтене, което се чу дори над огъня и тълпата, той се олюля над ръба на покрива и изчезна зад билото му.

Един по-нисък мъж вероятно нямаше да успее. Нито пък Иън с дървения си крак. Чух го как каза нещо под нос; молитва вероятно, но когато го погледнах, беше стиснал зъби и чертите му бяха сковани от страх.

„Какво, по дяволите, прави там?“, помислих си и не усетих как съм го изрекла на глас, докато бръснарят, заслонил очи до мен, не отвърна:

— На покрива на печатницата има капандура, мадам. Сигурно господин Малкълм се опитва да влезе на горния етаж през нея. Чиракът му ли е там?

— Не! — сопна се Иън. — Моят син!

Бръснарят се сви под погледа на Иън, като мърмореше: „О, да, точно тъй, сър, точно тъй!“ и се кръстеше. Виковете на тълпата прераснаха в рев, когато на покрива на магазина за шоколад се появиха две фигури. Иън пусна ръката ми и се втурна напред.

Джейми беше хванал през кръста Младия Иън, който се привеждаше и се олюляваше заради вдишания дим. Беше очевидно, че няма да могат да се върнат през съседната сграда в това си състояние.

Точно тогава Джейми забеляза Иън долу. Сви ръка около устата си и изрева:

— Въже!

Въже се намери; Градската стража бе дошла оборудвана. Иън грабна намотката от приближаващия страж, който примигна от възмущение, и се обърна към къщата.

Зърнах блясъка на зъбите на Джейми, хилеше се на зет си долу, и ответната киселата физиономия на Иън. Колко ли пъти си бяха хвърляли въже, за да вдигнат сено на тавана на плевника или да завържат товар върху каруца?