Каменният кръг [bg]

— Достатъчно добре ли се чувстваш, за да поговорим, момче? — Джейми седна срещу племенника си, до Иън на възглавницата.

— Да… струва ми се — изграчи предпазливо Младия Иън. Прочисти гърло като жаба и повтори по-уверено. — Да.

— Добре. Е, тогава, първо, как се озова в печатницата и второ — как така се озова в пожар?

Младия Иън се замисли за минута, после изпи още една глътка за кураж и каза:

— Аз го запалих.

И Джейми, и Иън изправиха гръб при тези думи. Виждах как Джейми преразглежда мнението си относно хуманността да се бият хора без вежди, но се овладя с очевидно усилие и попита само:

— Защо?

— Ами там имаше един мъж — започна Младия Иън и спря рязко.

— Мъж — повтори Джейми търпеливо, когато племенникът му като че ли внезапно онемя и оглуша. — Какъв мъж?

Младия Иън стисна чашата с две ръце, изглеждаше дълбоко нещастен.

— Веднага отговорѝ на чичо си — нареди рязко Иън. — Или ще те метна на коляното си и ще те напердаша още тук.

Със смесица от подобни заплахи и окуражавания, двамата мъже успяха да изтръгнат някаква почти свързана история от момчето.

Младия Иън бил в кръчмата на улица Кърс тази сутрин, където трябвало да се срещне с Уоли, който щял да дойде там, за да натовари пробитите бъчви и вкисналото вино.

— Така ли? И кой ти каза да идеш там?

— Аз — отвърна Джейми, преди Младия Иън да отговори. Махна с ръка на зет си, за да го накара да замълчи. — Да, знаех, че е тук. Ще поговорим по-късно за това, моля те. Важно е да разберем какво стана днес.

Иън се взираше в Джейми и отвори уста да възрази, после рязко я затвори. Кимна на сина си да продължава.

— Ами бях гладен — каза Младия Иън.

— Ти кога не си? — попитаха баща му и чичо му едновременно, в идеален синхрон. Спогледаха се, изсумтяха от смях и напрежението в стаята спадна леко.

— Та значи отишъл си в кръчмата да хапнеш — каза Джейми. — Няма лошо, момче, няма лошо. И какво се случи, докато беше там?

Оказа се, че там видял онзи мъж. Дребен, подобен на плъх, с плитка като на моряк и едно сляпо око, говорел с кръчмаря.

— Той те познаваше, чичо Джейми — каза Младия Иън, вече говореше по-лесно след поглъщането на портъра. — С истинското ти име.

Джейми се стресна, изглеждаше изненадан.

— Джейми Фрейзър ли? — Младия Иън кимна, отпивайки. — Да. Но знаеше и другото ти име — Джейми Рой.

— Джейми Рой ли? — Иън погледна объркано зет си, който сви нетърпеливо рамене.

— Така ме знаят на пристанищата. Господи, Иън, знаеш с какво се занимавам!

— Да, знам, но не знаех, че и момчето ти помага. — Той стисна устни и насочи пак вниманието си към сина си. — Продължавай, момче. Няма да те прекъсвам повече.