Катерина де Медичи [bg]

По изгрев-слънце крясъците пред портите на Лувъра се надигнаха оглушително и не стихнаха през целия ден. Щом се развидели, се облякох и отидох да потърся Едуар. Открих го в съвещателната зала с маршалите Таване и Козе и началника на парижката стража. Войниците пред вратата ми обясниха, че херцогът е наредил да не ги безпокоят. Оставих му съобщение да дойде в покоите ми след срещата и се усамотих в кабинета си да напиша на Анна д'Есте в какво точно се състои планът ни. Не посмях да изпратя посланието направо до херцог Дьо Гиз; разчитах тя да му предаде информацията. Анна несъмнено щеше да осведоми със задоволство сина си, че е избран да ръководи удара срещу Колини. Инструктирах я да ми отговори възможно най-бързо.

Едуар се появи в преддверието ми след час. Изглеждаше изтощен. Обясни ми, че и той не е спал. Събудил Таване и Козе и им прочел писмото на Навара. И двамата одобрили решението ни да нападнем първи. Призори го посетил началникът на градската стража и му докладвал, че уличните схватки били зачестили. Шайки въоръжени хугеноти обикаляли из града и плашели хората. Търговците затворили магазините си, гостилничарите – кръчмите. Градските стражи дискретно раздавали оръжия на католиците, за да се защитават от растящата заплаха.

Решихме да осведомим Шарл след вечеря. Кралят обичаше стария Таване и от всички съветници вярваше най-много на него. Настоях маршалът да му разкрие истината. Щом се възстанови от неочакваната новина, с Едуар щяхме да му връчим съдбовната кралска заповед и списъка с жертвите, за да го подпише.

По пладне Навара и братовчед му Конде се върнаха от хотела на Колини. След взаимна размяна на обиди хугенотските им телохранители се счепкали с кралските шотландци. Не станах свидетелка на схватката, която приключила бързо, ала един от офицерите на Шарл изгубил ухото си.

След обяда видях за кратко Шарл. Изглеждаше въодушевен след разговора с Навара и Конде – разказа ми радостно, че доктор Паре бил доволен от напредъка на пациента. Раната на Колини не била възпалена и той вече се възстановявал.

– Щом позакрепне, ще го преместя в Лувъра и лично ще се грижа за него – добави ведро той, но лицето му веднага се вледени от гняв. – Казах ли ти, мамо, че заловили мъжа, въвел убиеца в имението на семейство Гиз? Признал, че стрелецът е Моревер. Въпрос на време е да ни падне в ръцете. Поръчителят на убийството обаче е Гиз. Каква дързост! Да играе тенис с мен същата сутрин и да се усмихва на адмирала!

Поклатих глава, престорих се на удивена, ала не продумах.

Късно следобед нервите ми се обтегнаха до краен предел. За да не привличаме внимание, с Едуар се занимавахме с обичайните си задачи – той обсъждаше въпроса за военните пенсии със съветниците и ковчежниците си, а аз изслушвах молители. После поканих Марго в покоите си да бродираме. Въпреки осезаемото напрежение в Лувъра, дъщеря ми изглеждаше в лъчезарно настроение. Отбелязах деликатно, че я намирам в добро разположение на духа, а тя поруменя и се усмихна кокетно.