Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Е, значи ще се омъжваш, а?
— Не е нужно да говорим за това.
— Бих искал да знам някои подробности. Не знам кога ще говоря отново с теб.
Трябваше да мина около минута преди да мога отново да проговоря. Когато бях горе-долу сигурна, че гласът ми няма да се пречупи, отговорих на въпроса му.
— Не е моя идеята… но да. За него означава много. Разбирам, защо не?
Той кимна.
— Така е. Не е чак толкова голямо нещо — просто в сравнение с други неща.
Гласът му беше много спокоен, много отработено звучащ. Погледнах го учудена от какво се ръководеше и това го развали. Той срещна погледа ми за секунда и после извърна глава. Изчаках с говоренето докато дишането му се нормализира отново.
— Да. В сравнение с тях — съгласих се аз.
— Колко ти остава?
— Това зависи от времето, което ще отнеме на Алис да подготви една сватба — сподавих един стон, представяйки си какво би могла да направи Алис.
— Преди или след? — попита той тихо.
Знаех какво имаше предвид.
— След.
Той кимна. Това може би беше облекчение за него. Зачудих се колко ли безсънни нощи му бе причинила мисълта за завършването.
— Уплашена ли си? — прошепна.
— Да — прошепнах и аз в отговор.
— От какво се боиш? — сега едва чувах гласа му. Той гледаше надолу към ръцете ми.
— От много неща — опитах да направя гласа си по-весел, но запазих честността. — Никога не съм била мазохистка, така че със сигурност не чакам с нетърпение болката. И ми се ще да имаше някакъв начин той да стои далеч от мен тогава — не искам и той да страда с мен, но не мисля, че има такъв. Ще имам проблеми с Чарли… и с Рене… И не на последно място ми се иска да се науча да се контролирам по-бързо. Може би ще съм такава заплаха, че глутницата ще трябва да ме разкара някъде далеч.
Той погледна нагоре с неодобрително изражение.
— Бих осакатил всеки от братята си, който опита.
— Благодаря.
Той се усмихна неохотно. После се смръщи.
— Но не е ли по-опасно от това? Във всички истории казват, че е много трудно… губят контрол… хора умират… — той преглътна с усилие.
— Не, не ме е страх от това. Глупав Джейкъб — не знаеш ли, че е по-добре да вярваш в нещо друго, а не във вампирски истории?
Той очевидно не оцени опита ми да проявя хумор.
— Е, както и да е, пак са много грижи. Но си струва накрая.
Той кимна с нежелание и знаех, че по никакъв начин не бе съгласен с мен.
Протегнах врат нагоре, за да прошепна в ухото му и поставяйки бузата си върху горещата му кожа.
— Знаеш, че те обичам.
— Знам — издиша той, а ръката му автоматично се стегна около кръста ми. — Знаеш колко ми се иска да беше достатъчно.
— Да, знам.
— Винаги ще чакам, Бела — обеща той, смекчавайки тона си и разхлабвайки хватката на ръката си. Отдръпнах се от него с тъпото и неприятно чувство на загуба, чувствайки раздираща и разделяща ме болка, сякаш оставях част от себе си на леглото до него. — Винаги ще имаш друга възможност, ако я искаш.
Направих усилие да се усмихна.
— Докато сърцето ми спре.
Той се ухили в отговор.
— Знаеш ли, мисля, че може би все още бих те желал — може би. Мисля, че това зависи от това колко ще миришеш.
— Да дойда да те видя пак? Или предпочиташ да не го правя?
— Ще го премисля и ще ти кажа — каза той. — Може да имам нужда от компания, за да не полудея. Вампирският хирург каза, че не мога да се преобразявам, докато не ми разреши — можело да повреди начина, по който костите ми са зараснали. — Джейкъб направи физиономия.
— Бъди добър и прави каквото ти казва Карлайл. Ще се оправиш по-бързо.
— Да, разбира се.
— Чудя се кога ли ще се случи — казах. — Кога точното момиче ще ти завърти главата.
— Не възлагай големи надежди, Бела — гласът му внезапно бе станал кисел. — Макар че съм сигурен, че това би било някакво облекчение за теб.
— Може би, а може би не. Вероятно ще си мисля, че тя не е достатъчно добра за теб. Чудя се колко ли ревнива ще съм…
— Това може да е един вид забавно — призна той.
— Само ми кажи, че искаш да дойда пак и съм тук — обещах аз.
С въздишка той обърна бузата си към мен.
Доближих се и целунах нежно лицето му.
— Обичам те, Джейкъб.
Той се засмя леко.
— Аз те обичам повече.
Той ме гледаше как излизам от стаята му с неразгадаемост, струяща от черните му очи.
27. Нужди
Не бях стигнала много далеч, преди карането да стане невъзможно.
Когато вече не можех да виждам, оставих гумите ми да опрат грубата мантинела и бавно да се извъртят, докато не спрат. Отпуснах се тежко върху седалката и позволих на слабостта, с която се бях борила в стаята на Джейкъб, да ме смачка. Беше по-лошо отколкото си бях мислела — силата на това чувство ме изненада. Да, била съм права да крия това от Джейкъб. Никой никога не трябваше да вижда това.