Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Нямаше търпение да разкаже на Уорън за Прелата и за всички неща, които бе научила от разговора си с нея, но в същото време й стана безкрайно тежко, задето трябваше да го помоли да напусне Двореца. Нямаше представа как ще се справя без него. Може би ако той си намери скривалище някъде наблизо, тя ще има възможност да го навестява от време на време и няма да се чувства толкова самотна.
Щом видя огромната купчина доклади, които я чакаха в кабинета й, се усмихна. Остави вратата на градината отворена, за да проветри помещението с хладния сутрешен въздух. Започна да разпределя докладите на купчини, които подреждаше в края на писалището. За пръв път успя да зърне част от дървото на плота.
Вратата се отвори и тя вдигна поглед. Фийби и Дулсиния, всяка стиснала в сгъвката на ръката си нова купчина доклади, се стреснаха, щом я видяха.
— Добро утро — поздрави бодро Вирна.
— Простете ни, Прелате — каза Дулсиния. Пронизващият й син поглед трепна, щом мерна преподредената купчина доклади. — Не знаехме, че Прелатът ще започне работа толкова рано тази сутрин. Не искахме да ви прекъсваме. Както виждаме, имате доста работа. Ако ни позволите, просто ще оставим тези при останалите.
— О, да, разбира се — каза Вирна и протегна ръка към писалището. — Лиома и Филипа ще се радват да разберат, че сте ми ги донесли.
— Прелате? — попита Фийби, на кръглото й лице се изписа неразбиране.
— О, знаете какво имам предвид. Моите съветнички, разбира се, искат да са сигурни, че дворцовите дела вървят като по мед и масло. Лиома и Филипа се притесняват за тази работа.
— Тази работа? — попита Дулсиния и се намръщи още повече.
— Докладите — уточни Вирна с тон, който идеше да покаже, че казва нещо съвсем очевидно. — Те не биха искали хора с толкова малък опит в тези дела като вас да поемат подобна отговорност. Може би ако продължавате да се трудите упорито и да доказвате себе си, един ден ще имам същото доверие и към вас. Ако това ви се струва разумно, разбира се.
Дулсиния я изгледа мрачно изпод вежди.
— Какво ви е казала Филипа, Прелате? Кой аспект от опита ми й се струва неадекватен?
Вирна сви рамене.
— Не ме разбирай погрешно, Сестро. Моите съветнички не са искали да те засегнат по никакъв начин, напротив, всъщност полагат огромни усилия да те издигнат в очите ми. Но просто се опитаха да ми дадат да разбера, че докладите са нещо важно и затова трябва да се заема с тях лично. Сигурна съм, че след година-две те ще наминат насам, за да продължат да ми дават съвети, щом вие сте готови.
— Готови за какво? — объркано попита Фийби.
Вирна посочи с ръка купчината доклади.
— Ами задача на администраторките на Прелата е да четат докладите и да пишат решенията. Прелатът трябва само от време на време да хвърля по един поглед на тези решения, за да е сигурна, че администраторките й се справят с работата. След като моите съветнички ме подтикнаха да върша сама тази работа, си помислих, че те явно… е, сигурна съм, че не са искали да ви обидят, като се има предвид, че винаги са ви хвалели. — Вирна цъкна с език. — И въпреки това непрекъснато ми напомнят, че трябва сама да се оправям с докладите, понеже работата била важна за Двореца.
Дулсиния щеше да се пръсне от възмущение.
— Ние вече сме прочели тези доклади, до последния лист, за да сме сигурни, че всичко е наред. Знаем за тях повече от всеки друг. Създателят ми е свидетел, че ги виждам дори в съня си! Щом видим, че нещо липсва, веднага ви уведомяваме с бележка, не е ли така? Представяме ви сметки само когато не са съгласувани, не е ли така? На онези двете не им е работа да ви казват, че трябва да вършите всичко сама.
Вирна се запъти към една полица с книги, преструвайки се, че търси нещо определено.
— Сигурна съм, че те са действали, подтиквани от желанието да направят най-доброто за Двореца, Сестро. Все пак сте отскоро на тези длъжности и изобщо… Мисля, че се засягате твърде много от съветите им.
— Аз съм на годините на Филипа! Имам същия опит като нея!
— Сестро, тя не е отправила към теб никакво обвинение — каза Вирна с най-смирения си тон и я погледна през рамо.
— Но нали именно тя ви е посъветвала да се заемете сама с докладите?
— Е, да, но…
— Тя греши. И двете грешат.
— Нима? — попита Вирна и се извърна към стаята.
— Разбира се — Дулсиния погледна Фийби. — И ние можем да се справим с тези доклади, с всичките. Да ги обработим, подредим, да направим оценка на исковете и да дадем разпореждания. И то само за няколко седмици, нали Сестро Фийби?