Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Докато слушал, скитникът се ядосвал все повече и повече, а когато жената свършила, измъкнал от пояса си чук. Но докато го вдигне, жената изчезнала, а на мястото на къщата се виждала само сива планинска стена. Останали обаче грамадните реки и езера, за които той направил място на платото, и плодородната земя, която смлял. Останали също и чудните планини от Фроствиксфйел и от Овиксфйел до Сюларна край границата, които са красотата на Йемтланд и правят всички хора силни, здрави, безстрашни и весели.
XLVII
Предания от Херйедал
Вторник, 4 октомври
Туристите се задържаха дълго на наблюдателната кула и момчето почна да се безпокои. Гъсокът Мортен не можеше да дойде да го вземе, докато те са там, а момчето знаеше, че дивите гъски бързат да продължат пътя си. Докато слушаше разказа, счу му се квакане и плясък на криле, като че ли гъските отлитаха, но не посмя да излезе от скривалището си, за да види какво става.
Когато най-после туристите си отидоха и то се измъкна, от дивите гъски нямаше и следа и никакъв Мортен не идваше да го вземе. То се развика с всички сили:
— Где си? Тук съм. Где си? Тук съм.
Но другарите му си бяха отишли. То нито за миг не допускаше, че са го изоставили, но се боеше да не им се е случило нещо и тъкмо се чудеше как да ги намери, гарванът Батаки кацна до него.
Момчето просто не очакваше, че някога ще посрещне Батаки така радостно!
— Мили Батаки — каза то, — колко е хубаво, че дойде! Може би знаеш какво е станало с гъсока Мортен и дивите гъски?
— Много ти здраве от тях — отвърна гарванът. — Ака видяла, че наоколо обикалял някакъв ловец и не посмяла да те дочака, а тръгнала напред. Седни сега на гърба ми и след малко ще настигнем приятелите ти!
Момчето бързо се настани на гърба на гарвана и Батаки щеше наистина скоро да настигне дивите гъски, ако не му беше попречила мъглата. Сутрешното слънце като че ли я беше събудило за нов живот. От езерото, от нивите и от гората изведнъж започнаха да се издигат малки, леки облачета. Те се сгъстяваха и разширяваха невероятно бързо и скоро земята се скри в бели кълба мъгла.
Батаки летеше високо под ясното небе и блестящото слънце, но дивите гъски сигурно бяха по-ниско, в мъглата. Те не се виждаха никъде. Момчето и гарванът непрекъснато викаха, но никой не отговаряше.
— Не ни върви — каза най-после Батаки. — Но те отиват на юг и щом се вдигне мъглата, веднага ще ги намеря.
Момчето беше много неспокойно, че се е разделило с Мортен точно сега, когато бяха тръгнали на път и той беше изложен на какви ли не опасности. Но след няколко часа тревоги то си каза, че досега не се е случило нищо и че няма смисъл да губи доброто ей настроение.
Точно в този момент от земята изкукурига петел и то веднага се наведе и извика:
— Как се нарича страната, над която летя? Как се нарича страната, над която летя?
— Нарича се Херйедал, Херйедал, Херйедал! — изкукурига петелът.
— Какво има долу? — попита момчето.
— Планина на запад, гора на изток и — широка долина през цялата страна — отговори петелът.
— Благодаря за хубавия отговор! — извика момчето. След известно време от мъглата се чу грачене на врана.
— Какви са хората в тази страна? — извика момчето.
— Добри и работливи селяни! — отвърна враната. — Добри и работливи селяни!
— С какво се занимават? — попита момчето. — С какво се занимават?
— Развъждат добитък и секат гората — изграка враната.
— Благодаря за хубавия отговор! — извика момчето. Малко по-нататък през мъглата се чу песен.
— Има ли някой голям град в тази местност? — попита момчето.
— Какво… Какво… Кой вика? — обади се човекът, който пееше.
— Има ли някакъв град в тази местност? — повтори момчето.