Кръвта на богомолката

— Обаче проклетата кутия я няма — съобщи уморено Гавед. — Кълна се, че търсих навсякъде, оттук чак до мястото, където я настигнахме оная грозотия, но ядец. Нищо не намерих. Сигурно я е дала на някого.

— Изпрати я с магия — каза Тисамон.

— Все едно — отвърна осородният. — Може и така да е станало, щото кутията я няма. Изчезнала е безследно. А молецът беше единственият, дето можеше да я усети.

Тиниса го изгледа предизвикателно, но после сведе очи унило, защото Гавед не я обвиняваше. Просто разсъждаваше на глас.

— Трябва да махнем Ахеос оттук — каза тя. — Трябва да го качим на „Момата“ и… да го закараме в Колегиум. В Колегиум има страхотни лекари.

При последното твърдение доктор Матонуи вдигна неокосмените си вежди, но продължи да се грижи мълчаливо за пациента си.

— Освен това вече привлякохме твърде много внимание — каза Талрик. Беше сменил превръзката на раната си, която отново се беше отворила, и сега седеше на леглото на Нивит. Погледът, с който стрелна Тиниса, не преливаше от любов. — Досега бяхме поредните мераклии, които точат лиги по кутията. Сега се озовахме в центъра на вниманието, така че момичето е право — зазори ли се, трябва да тръгнем.

Тисамон погледна рапирата на Тиниса, после се наведе, взе я и я подаде безмълвно на дъщеря си.

— Не я искам — каза тя. Макар Тисамон вече да беше почистил острието, в нейните очи по него още лепнеше кръвта на Ахеос.

— Рапирата не е виновна — каза тихо Тисамон.

— Не ме интересува — настоя на своето тя. — Не я искам, и толкова.

— Помисли — продължи той. — Когато си го нападнала, Ахеос е бил в безсъзнание, напълно беззащитен. Дори начинаещ дуелист не би пропуснал такава лесна мишена.

Това най-сетне я накара да вдигне зачервените си очи към него.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Че рапирата го е ранила, но не го е убила. Спомни си произхода на това острие. То не е просто стомана. То е меч на оръжемайстор. Знаело е, че не го насочваш ти, не и със сърцето си. Ако наистина си искала смъртта им, всички те щяха да са мъртви — Ахеос, Нивит, двамата осородни. Аз съм те обучавал и знам, че ако наистина си искала да ги убиеш, никой от тях не би могъл да те спре. Затова вземи рапирата си. Тя винаги ти е служила добре.

— Адски драматично и колоритно, без съмнение — прекъсна ги грубо Талрик, — но по-добре да се готвим за тръгване, казвам аз. — Надигна се тежко едновременно с богомолката.

Тисамон го прикова с гневен поглед, но след миг кимна.

— Прав си. Ще ида да намеря бръмбара, Аланмост. Трябва да върнем Ахеос в Колегиум, иначе ще умре.

Погледът, който му хвърли доктор Матонуи, намекваше, че последното е твърде възможно независимо от обстоятелствата и местонахождението.