Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Въздъхна с искрено облекчение. Поне от равнинците се беше измъкнала без проблеми. Не си беше давала сметка колко я ужасява мисълта да не пострада физически. Хората от нейната раса притежаваха силен инстинкт за самосъхранение, по-силен от идеята за обща цел и добруване на общността. Молците открай време разчитаха богомолкородните им вардияни да умират вместо тях, но при крайна нужда охотно жертваха и собствения си живот. Може би именно това беше причината да излязат победители в онази древна война.
Сведе поглед към увития предмет, който стискаше в ръцете си, и усети притеглянето му. Щеше да го занесе право на Бродан и той, понеже беше покорен малоумник, щеше да го предаде на господарите си. И нямаше да усети нищо. За него кутията щеше да е просто кутия.
— Обърни се — каза глас зад гърба й и тя се извъртя, стиснала кутията, и изсъска от гняв. Стройна фигура стоеше недалеч от нея, с бронирана ръкавица и сърповидно острие. Богомолкородният от свитата на молеца. Знаеше и името му — Тисамон.
Сикоре присви очи.
— Ти не си магьосник, богомолке, така че как се озова тук?
— Джерез тъне в кал и не ми трябва магия, за да проследя нечии стъпки. Реших, че си Сцила, но не си. Коя си тогава?
— Не ти трябва да знаеш — отвърна тя. — А сега си хващай пътя, богомолке. Не смей да ме предизвикваш.
— Ти си направила заклинание на Тиниса — каза хладно той и пристъпи към нея.
— Защо те интересува съдбата на един паяк?
— Тя ми е дъщеря — отвърна мъжът и направи още една крачка напред.
Сикоре видя как сърповидното острие се извива назад за удар и посегна мълниеносно с острите си нокти към богомолкородния. Той се дръпна инстинктивно, а тя оголи зъби в хищна усмивка.
— Добре де, тук си. Но какво ще направиш? Познавам добре твоя вид, богомолке. Молецородните ви отглеждат за пазачи. Но аз съм магьосница, а теб те е страх от магията, нали? И от всички неща, които тя може да ти стори. Сигурно знаеш, че да убиеш магьосник означава да си навлечеш проклятие, на себе си и на всичките си близки.
— Чувал съм да го казват — отвърна той.
Вече не пристъпваше към нея и Сикоре разбра, че е права. При цялото си умение в боя богомолкородните бяха суеверна и невежа раса.
— Тогава си върви, преди да съм те поразила със заклинание — каза тя. — Настина ли мислиш, че ще сдържа ръката си? Или ще дръзнеш да се изправиш срещу мен в двубой?
— Права си, разбира се — каза той. — Не бих го направил.
Усмивката й се разшири, ала в същия миг нажежен юмрук я удари в кръста и я събори на земята. Тя се извърна, докато падаше, и видя осороден в дълго палто да каца встрани. Над дланта му още се виеше рехав дим.
Идваха за нея. Идваха за кутията.
Силите й се топяха бързо, но тя имаше още един, последен коз, пък бил той и прост чирашки трик. Съсредоточи се изяло върху кутията и призова силите си, преди да са попили в земята заедно с кръвта й.
После вдигна очи и видя богомолката и осата над себе си, осородният вдигнал меч да я прониже. Заплю ги предизвикателно и видя как богомолката отскача назад. После мечът потъна в гърдите й.
Тисамон изчака Гавед да завърти хубаво меча и да го издърпа от трупа на комарородната и чак тогава посегна да вземе кутията. Разбута широките ръкави на мъртвата жена. Различил беше ъгловатите очертания в ръцете й. Усетил я беше там.
Но сега я нямаше. Пръстите на комарородната още бяха сгърчени, все едно допреди миг е стискала предмет със същата форма и размер, но кутията я нямаше.
Погледна към Гавед, но той не би могъл да разбере. Осородният се зае да претърсва трупа от главата до петите, а Тисамон се дръпна назад, защото знаеше, че усилията му са безпредметни. Знаеше, че с помощта на магията си комарородната в крайна сметка ги беше надвила.
Нивит беше пратил за най-добрия лекар, когото познаваше — сивокожо създание на име Матонуи. Доктор Матонуи беше над два метра висок с все възголямата си гърбица и трябваше да се свие на две, за да влезе през вратата. Срязал беше окървавената роба на Ахеос и сега стоеше на колене до него. На пода до тях бяха подредени букетчета билки, миниатюрен мангал и няколко фини бронзови инструмента. Медицината, която високият лекар прилагаше, беше странна мешавица от старо и ново.