Избрани творби в два тома. Том втори

т лешоядите и покрито с морски паразити, е неговото. По посинялата от гниенето ръка не бе останал никакъв белег, че тя някога е стояла на гърдите му, понеже е бил пренебрегнат от една неустановена девица през епохата на шума, нито можахме да намерим някаква следа от живота му, която да ни доведе до безпогрешно установяване на неговата самоличност. Не беше никак необичайно, разбира се, че това става в наше време, щом като още по времето на най-голямото му величие е имало причини хората да се съмняват в неговото съществуване и щом като собствените му наемни убийци нямаха точна представа за възрастта му, понеже имаше случаи, които объркваха понятията им, например на благотворителните томболи той изглеждаше на осемдесет години, на гражданските аудиенции на шейсет, а на тържествата по повод обществени празници дори на по-малко от четиридесет години. Посланикът Палмерстън, един от последните дипломати, представил му акредитивните си писма, разказваше в своите забранени мемоари, че било невъзможно човек да възприеме такава напреднала старост като неговата, безредието и немарливостта, които царели в правителствения дом, където човек трябвало да си пробива път сред бунище от скъсани и насрани от добитъка книжа, остатъци от храната на заспали в коридорите кучета; и никой в ковчежничеството и канцелариите не можа да ми посочи пътя, та трябваше да се обърна към прокажените и парализираните, които вече бяха нахлули в предните помещения на неговите лични покои, да ми покажат пътя към салона за аудиенции, където кокошките кълвяха въображаемите житни полета на гоблените и една крава късаше платното от портрета на един архиепископ, за да го изяде, и аз веднага разбрах, че е глух като пън не само защото аз го питах едно, а той ми отговаряше съвсем друго, но и защото се оплакваше, че птиците не пеели, когато всъщност човек едва си поемаше дъх от птичата врява, така както е, ако мине през гора на разсъмване, но той изведнъж прекъсна церемонията по връчването на акредитивните писма със светнал поглед и сложи ръка на ухото, за да чува по-добре, като сочеше през прозореца равнината от прах, където е било морето, и се обърна към мен с глас на току-що пробудил се от сън: чуйте този тропот на мулета, които идват насам, слушайте, скъпи мой Стетсън, морето се завръща. Трудно беше да се допусне, че този непоправим старик е същият онзи Месия, който в началото на своя режим се появяваше най-неочаквано по селата с единствената охрана един босоног селянин с мачете за рязане на тръстика и малка свита от депутати и сенатори, които той сам посочваше с пръст според импулсите на храносмилането си, осведомяваше се за реколтата, за здравето на добитъка и за поведението на хората, сядаше в един люлеещ се стол, изплетен от лиани, под навес от мангови клони на площада, правеше си вятър с надзирателската шапка, която носеше по онова време, и макар да изглеждаше задрямал от горещината, не оставяше неизяснена нито една подробност, говореше с мъжете и жените, които бе събрал около себе си, като се обръщаше към тях по име и презиме, сякаш в главата си имаше регистър на населението и цифрите и проблемите на цялата нация, така че ме извика, без да си отваря очите; ела тук, Хасинта Моралес, рече ми той, я кажи какво стана с момчето, което той самият бе обръснал миналата година, за да изпие едно бурканче с рициново масло, а ти, Хуан Прието, каза на мен, как е твоят вол за сеитба, който той самият бе лекувал с молитва против болести, за да му се махнат червеите от ушите, а ти, Матилде Пералта, ха да видим как ще ми се отплатиш, че ти връщам цял-целеничък мъжа ти, дето избяга, ето ти го, влачеха го с една връв на врата, след като самият той го бе предупредил, че ако още един път се опита да избяга от законната си съпруга, ще изгние в затвора и със същото чувство на непосреден управник беше заповядал на един касапин да отреже публично ръцете на един касиер-злоупотребител и късаше домати от една частна градина и ги ядеше с вид на познавач в присъствието на своите агрономи, като казваше, че тази земя има нужда от много тор от мъжко магаре, да се хвърли за сметка на правителството, разпореждаше той, и затвори главната улица, а на мен ми викна през прозореца, като се късаше от смях, е, Лоренса Лопес, как върви шевната машина, беше ми я подарил той преди двайсет години, а аз му отговорих: вече предаде богу дух, господин генерал, ами нали знаете, нито нещата, нито ние хората сме създадени тъй, че да издържим цял живот, но той ми отговори, че, напротив, светът бил вечен, и взе да разглобява машината с една отвертка и масльонка, без да обръща внимание на официалната свита, която го чакаше посред улицата, от време на време ставаше нетърпелив и пръхтеше като бик, чак лицето си оплеска с машинно масло, но след два-три часа машината заработи като нова, защото по онова време нямаше пречка във всекидневния живот, колкото и незначителна да беше, на която той да не отдаваше същото внимание, както и на най-сериозния държавен проблем, и най-чистосърдечно мислеше, че е възможно щастието да се разпредели между всички и смъртта да се подкупи с войнишки шмекерлъци. Беше трудно да се повярва, че онзи непоправим старец беше единственото салдо от един човек, който беше имал такава безгранична власт, че когато веднъж попитал колко е часът, му отговорили — колкото заповядате, господин генерал, и наистина беше така, защото не само променяше часовете на деня така, както му отърваше за неговата работа, но промени и празниците, които се спазваха така, че да съвпаднат с плановете му за обхождане на цялата страна от празник на празник, следван като сянка от босоногия индианец, от печалните сенатори и кафезите с превъзходни петли за бой, които премерваха силите си на всеки площад с най-силните петли, той сам ръководеше обзалаганията и основите на арената за бой на петли се тресяха от смях, защото ние се чувствувахме задължени да се смеем, когато той избухваше в странния си като удари на барабан кикот, който заглушаваше музиката и ракетите; страдахме, когато той мълчеше, избухвахме в овации, когато неговите петли надвиваха нашите, които бяха така добре обучени да губят, че нито един не ни подведе, с изключение на петела, който донесе нещастие на Дионисио Игуаран, който повали протежето на властта с такъв чист и точен удар, че той пръв прекоси пистата, за да стисне ръката на победителя, мъжага си ти, каза му с добро настроение, признателен, че най-после някой му бе направил услугата да претърпи едно безобидно поражение, какво не бих дал, за да имам този алестия, каза му той, и Дионисио Игуаран му отговори разтреперан: тон е ваш, господин генерал, за мен е голяма чест, и се прибра в къщи сред аплодисментите на развълнуваната тълпа, гърма на музиката и петардите, показвайки на всички шестте расови петли, които той му бе подарил в замяна на непобедимия алест петел, но същата нощ се затвори в спалнята си, изпи само една кратунка с ром и се обеси с връвта от хамака; горкият човек, та той си нямаше представа колко много семейни нещастия предизвикваше всяко негово появяване, посрещнато с радостни възгласи, нито за опашката от нежелани мъртъвци, която оставяше след себе си, нито за нескончаемото осъждане на изпадналите в немилост негови привърженици, които беше извикал с погрешно име пред старателните си наемни убийци, които тълкуваха грешката като някакъв обмислен жест на неприязън; обикаляше страната със странната си походка на оръженосец, като оставяше след себе си силната миризма на пот, ходеше неизбръснат, влизаше, без да предупреждава, в някоя кухня с онзи си вид на безполезен старец, който караше стопаните да треперят от страх, гребваше вода от делвата е кратунката, с която си сипваха яденето, ядеше направо от тенджерата, в която готвеха, като вадеше мръвките с пръсти, много дружелюбен, съвсем обикновен, без да подозира, че къщата оставаше белязана завинаги с дамгата на неговото гостуване, а той не го правеше нито от някакви политически съображения, нито защото се нуждаеше от любов, както бе ставало в други времена, а защото това беше неговият маниер да се държи естествено, когато властта все още не беше станала онова безбрежно блато, каквото стана в разцвета на неговата есен, а буен поток, който бликаше пред очите ни от изворите си, така че достатъчно бе той да посочи с пръст на дърветата да дават плод и на животните да растат, и на хората да процъфтяват; освен това беше заповядал да спрат дъжда там, където пречи на реколтата, а да вали по сушавите земи и наистина така беше, господине, аз съм го видял със собствените си очи, защото легендата за него тръгна много преди той самият да започне да се смята господар на цялата си власт, когато все още се подчиняваше на предсказанията и тълкуванията на кошмарните му сънища и внезапно прекъсваше току-що започналото пътуване, защото бил чул кукумявка над главата си, и променяше датата на някое свое публично появяване, защото майка му Бендисион Алварадо намерила яйце с два жълтъка, и ликвидира свитата от старателни депутати и сенатори, които го придружаваха навсякъде и произнасяха вместо него речите, които никога не би се осмелил да произнесе, остана без тях, защото му се присъни в един кошмарен сън, че стои в големия и празен дворец, заобиколен от някакви бледи хора със сиви сюртуци, които се усмихват и го бодат с касапски ножове и го преследват с такова о�