Заслепяващият нож

— Не, не е — каза най-сетне Бялата. — Но точно сега разсъждаваш както аз трябва да разсъждавам винаги. Както трябва да разсъждава Гавин.

— Това е по-трудно, отколкото да пресметнеш шансовете съперник да изтегли добра карта — каза Железни.

— Човек става по-добър с практиката. Но аз се разбъбрих. — Сплела беше пръсти в скута си и седеше кротко. Погледна голата му глава, после погледът ѝ се върна към очите му. Изчака.

Железни потърка бръснатата си глава. Четинестите косми растяха като упорити плевели вяра, които можеше само да отреже, но не и да изкорени. Ако не можеше да се довери на Бялата, на кого можеше? Дори и да беше невярваща. Разбира се, той вече също беше невярващ. Правеше ли го това по-малко благонадежден?

Истината беше, че не знаеше.

— Може би съм на ръба да загубя поста си. Какъв беше големият ви залог?

— Картите на масата, а? — каза Бялата.

— Аз поне, изглежда, имам много малко да губя.

— Тези, които се отказват, нямат право да видят картите на оставащите в играта — каза Бялата.

— Метафорите рухват.

Бялата помълча дълго, взряна в очите му. Той остана невъзмутим пред погледа ѝ.

— Вече не носиш готрата си. Трудно е човек да не забележи такова нещо. Как трябва да реагирам на това, командире? Персонално или политически?

— В смисъл?

— Политически ти може би току-що направи невъзможно да те спася. Станал си отстъпник. Повечето хора не носят доказателството за вярата си на главите си — или го смъкват, когато имат съмнения. Ти го правиш. Ако Черния впише отстъпничеството ти като причина да бъдеш отстранен от длъжността си, ще признаеш, че е вярно. Тъй че политически си опрял ножа на гърлото ми.

Изобщо не беше помислял за това. Религиозната му вяра — или липсата на такава — не беше за публичен показ. Как можеше външният човек да не се отрази на вътрешния?

— Разбира се, би могъл да му изтръгнеш ноктите просто като си сложиш отново проклетата шапка. Обясняваш на всеки, който попита, че си я махнал в траур за загубата си, което е вярно. Отчасти. Но няма да го направиш.

— Да си мъж означава да събереш това, което трябва да си, и това, което си. Заблудата е мрак.

— А не е ли накарал самият Оролам света да се върти, тъй че да има време и за светлина. И за мрак? По-голямата светлина и нейното нощно огледало не греят над цялата земя постоянно.

— Това общо взето се разбира като позволяване на морални изключения от правилото в случай на война — каза Железни малко сковано.

— Смяташ ли, че не си бил във война през тези шестнайсет години? — попита кротко Бялата.