Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
През защитените си очила Лийша гледаше как ядроните се носят по ръба на създадената от тях бариера. Съществата виждаха кервана – беше твърде голям, за да може музиката на Роджър да го скрие – и го следваха неотстъпно, но всеки път когато се приближаваха, болката ги отблъскваше назад.
Лийша ги разбираше напълно. Звуците, които произвеждаше квартетът, бяха резки и нехармонични и ѝ причиняваха непоносимо главоболие, докато накрая не размекна малко восък и не си запуши ушите.
Но макар светът да заглъхна, тя все още чуваше писъци и викове, когато дърварите и Дървените войници посичаха онези ядрони, които бяха проявили глупостта да стъпят на пътя.
Квартетът на Роджър ги подкрепяше. Онези, които имаха нужда да си поемат дъх, отстъпваха назад в безопасната зона на музиката, а другите, които се биеха, се възползваха от това, че причиняващите болка звуци разстройваха враговете им.
Лийша гледаше тъжно към купчините демонски трупове покрай пътя, които чакаха слънцето. Само допреди миг те бяха врагове и всичко бе въпрос на това, дали ще убиеш, или ще бъдеш убит. Сега... сега бяха просто батерии, гориво за заклинанията ѝ. Искаше ѝ се да можеше да се раздели с някои от дърварите и да ги изпрати обратно в Хралупата, заредени с хора, но когато стигнеха Анжие, щяха да имат нужда от всички хралупари. Толкова много хора щяха да се похабят.
Няколко часа след като се стъмни, те стигнаха до първия лагер за кервани на херцога, за който беше споменал вестителят му. Той беше пълен с бежанци – рейзънци, ако се съдеше по вида им – които се свиваха от страх при вида на кервана. Защитите им бяха наслагани както дойде, а онези, които бяха нарисувани по опърпаните каруци, бяха грамадни и недодялани, сякаш се надяваха да компенсират с размер липсващите им умения. Всички бяха облечени с опърпани кожи и бяха угасили огньовете си, за да не привличат повече демони, отколкото би могла да отблъсне калпавата им защитна мрежа. Мнозина бяха събрали вещите си, сякаш се канеха всеки момент да побягнат в нощта.
И тогава прогърмя силният глас на Тамос.
– Не се страхувайте, добри хора! Аз съм граф Тамос, принц на Анжие и лорд на провинция Хралупата. Намирате се под моя защита. Моля, останете зад защитите си. Никой няма да ви стори зло! Имаме храна и одеяла в излишък и преди да потеглим, ще подсилим защитите ви. Ако имате ранени, донесете ги при нашите билкарки, за да се погрижат за тях. Всички сте добре дошли в Хралупата, ако пожелаете да останете в нея.
Това накара хората да се разприказват. Някои от тях заликуваха, но повечето гледаха с недоверие, спомняйки си, несъмнено, преминаването на Джейсън. Лийша не можеше да ги вини.
Когато керванът спря, Лийша и останалите билкарки изскочиха навън още преди кочияшите да спуснат стълбичката. Видът на престилките им с много джобове подейства успокояващо на хората. Неколцина от тях, едни с превръзки, други накуцващи или кашлящи, пристъпиха напред с надежда в погледите.
– Трябва да огледам защитите – каза Лийша на Джизел.
– Разбира се – отвърна жената. – Аз и момичетата ми можем да се справим с няколко одрасквания и подсмърчания.
Но когато се приближиха, над каруците и под тях започнаха да се подават все повече глави. Мъже, жени и деца от всякакви възрасти. Малкият на вид лагер приютяваше повече от сто души, повече от целия керван.
Лийша се обърна към Уонда.
– Искам да патрулираш по периметъра с лъка си, докато не остана доволна от защитите.
– Извини ме, господарке, но трябва да остана с теб. Не познавам тези хора, а и сама каза, че защитите не стават.
Лийша я погледна търпеливо.
– Мога и сама да се погрижа за себе си за известно време, скъпа. Все още знам някой и друг номер.
– Да, ама...
Уонда пристъпи нервно от крак на крак.
Лийша положи ръка на рамото ѝ.
– Ще защитаваш мен, като защитаваш тях. – Тя посочи бежанците – окъсани, гладни, уплашени. – Тези хора не са се чувствали в безопасност от месеци, Уонда. Дай им я, моля те, заради мен.
– Да, господарке.
Уонда се поклони вдървено и се отдалечи, като разкопчаваше ръкавите на ризата си. После ги нави, разкривайки черните защити. Лийша знаеше от опит, че нищо нямаше да накара хората да се почувстват по-сигурни от това, да видят как защитникът им смачква демон с голи ръце.
Когато Лийша отиде до началото на кервана, Джейсън стоеше там заедно с граф Тамос.
– Как така искате да остана в каретата? Аз съм...