Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Не! — Сълзи потекоха по бузите на Катрин. — Защо допускаш да го прави?
— Защото не живеем в някоя мирна и тиха градина. Всички ние сме принудени да живеем в опасност и с риск за живота си!
Катрин се отскубна от прегръдката на Жулиет и се втренчи безмълвно в нея. На устните й напираха слова, които не смееше да изрече. Обърна се и се затича към господарската къща.
Света Богородице, нима беше вярно, питаше се объркана Катрин. Нима заради Франсоа не би дръзнала да се откаже от закрилата на Вазаро? Беше живяла с убеждението, че е силна и независима. Нима това убеждение не беше вярно?
Тя отвори със замах входната врата, изтича нагоре по стълбите и се затвори в стаята си. Като дишаше на пресекулки и със силно сърцебиене, тя се облегна на вратата. Безопасност. Тук тя беше в безопасност от думите на Жулиет, в безопасност от Жулиет…
Dieu, тя обичаше приятелката си и въпреки това бягаше от нея, защото тя се беше превърнала в заплаха за мира и спокойствието, които беше намерила във Вазаро!
Катрин се хвърли на леглото и се загледа през прозореца, потънала в мисли. Продължи да лежи така, докато следобедът превали и дойде вечерта, а после се стъмни и настъпи нощта. Дочу как се завъртя топката на вратата, Филип почука и извика тихичко нейното име. Като не получи отговор, се отдалечи.
Луната се издигна в небето и разсипа сребристата си светлина в стаята. Катрин стана от леглото и бавно се запъти към писалището. С треперещи ръце запали свещите на канделабъра. Седна и извади дневника от чекмеджето. Дълго седя така, вперила поглед в гладката кожена подвързия.
После отвори първата страница.
Датата запламтя пред очите й.
2 септември 1792 година.
О, боже, тя не можеше…
Като си пое дълбоко дъх, Катрин грабна гъшето перо. После потопи писеца в ониксовата мастилница и започна да пише.
Камбаните биеха…
— Катрин! — Жулиет отново похлопа на вратата. — Ако не отвориш, ще остана тук, докато премислиш. Наближава полунощ и не мога да проумея…
— Влез! — извика Катрин. — Вратата не е заключена.
Жулиет влезе боса, облечена в бялата си нощница.
— Къде ми е умът? Когато преди малко се опитах да отворя вратата, тя беше заключена, затова… — Погледът й падна върху дневника и после се премести към спокойното лице на Катрин. — Успя ли?
Катрин кимна.
— Макар че при писането изпитвах всичко друго, но не и приятни чувства към теб.
— Познато ми е. Чувствата ми към Жан Марк тогава бяха същите. Сега по-леко ли ти е?
— Да. Не е изживяно, но помогна. Бях ужасно страхлива, нали?
— О, не! — Жулиет коленичи пред стола на Катрин и простря нежно ръце към приятелката си. — Всички ние бихме желали да имаме някаква градина, в която да можем да се върнем, когато болката стане непоносима. Погледни ме, аз избягах от нея при теб във Вазаро.
— Но и ти скоро пак ще си заминеш.
— След няколко дни. Трябва да се върна в Париж! Нямам никаква причина да оставам повече. Твоят Вазаро ме излекува.
— Вазаро… — Катрин поклати отрицателно глава. — Не, ние сами се излекувахме. Вазаро не притежава магическа сила.
— Нима? — Жулиет го каза с усмивка. — Не бива толкова лекомислено да се отказваш от вярата си в него.
Катрин сложи длан върху къдриците на Жулиет.
— Само преди една година ти се присмиваше на магиите и чудесата и ги наричаше врели-некипели.
— Но междувременно научих колко мъдра и дълбокомислена може да бъде глупостта. — Жулиет продължаваше да клечи на пода. — А пък ти — колко глупава и плитка може да бъде мъдростта. — От усмивката очите й проблеснаха. — Не звучи ли това отблъскващо и отвлечено като библейски наставления? Сега можем да помислим как да свържем по подходящ начин тези две открития.
Катрин усети как се възвръща жизнеността й.
— Остани днес да спиш при мен — каза тя импулсивно. — Спомняш ли си как понякога се прокрадвах в килията ти и как се смеехме и бъбрехме до зори?
Жулиет кимна. Скочи и затича към леглото.
— Облечи си нощницата! — Тя се шмугна под завивката.
Катрин се засмя непринудено и тръгна към дрешника, за да извади нощницата си. Ненадейно се почувства млада и възторжена, радостна от живота си.
Жулиет се разбъбри. Говореше за работата си по портрета на Мишел, после премина към не много ласкавата оценка за характера на Филип, сетне посвети Катрин в изкуството да се изработи ветрило.