Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Нима вече е готова?
— Още няколко дреболии и подписа. — Жулиет изтри с ръкав мокрото си от пот чело. — Направи ми впечатление, че Мишел прекарва твърде много време заедно с Филип.
Катрин, която беше откъснала стрък трева и го дъвчеше, кимна.
— Да, откакто се върна от Марсилия, Филип много се старае да се сприятели с Мишел.
— Ти прости ли му?
— Нима съм длъжна да му прощавам затова, че с Филип? Това не е моя работа. Работа е на Мишел, но той надали знае какво следва да му прощава.
— Ала ти не можеш да се отнасяш към него както преди.
— Така е, но и двамата обичаме Вазаро!
— С това не съм съгласна — каза Жулиет тихо. — Ако така продължаваш и занапред, в крайна сметка ще се омъжиш за този суетен паун.
Катрин наведе поглед.
— Това… това е все пак някаква възможност. Ще изтече много вода и… все някога ще ми потрябва дъщеря за Вазаро.
Жулиет поклати отрицателно глава.
— Ти заслужаваш повече.
— Филип е приятен компаньон и събеседник. Работи, без да скръства ръце…
— И е дал доказателства за това, че може да създава поколение.
Катрин потисна усмивката си.
— Само ти можеш да кажеш нещо толкова безсрамно. — Усмивката й бързо помръкна. — Освен Мишел ми трябва още някой. Аз съм самотна, Жулиет!
Жулиет помълча известно време, после хвърли поглед към Катрин над статива си.
— Тогава се обади на Франсоа.
Катрин я погледна изумено.
— На Франсоа ли?
— Защо не желаеш да говорим за Франсоа? Вече ти разправих кое го е принудило да вземе решението в манастира. Не мислиш ли, че би могла да проявиш разбиране към постъпката му?
— За Франсоа не искам да говоря. Знам, че изпитваш огромно възхищение от него, но…
— На него не искаш да простиш, докато на Филип явно си простила. И въпреки че ти обясних защо тогава Франсоа не е могъл да ти се притече на помощ, ти не желаеш да говориш за него. Все едно, че е жив умрял. — Жулиет погледна пак картината си. — Дълго размишлявах над това и ми се струва, че сега знам защо не можеш да му простиш.
— Жулиет, не ми се ще…
— Защото го обичаш! Понеже не обичаш Филип, сърцето ти лесно му е простило прегрешенията. — Тя поклати глава. — Боже милостиви, тогава в манастира Франсоа още не те е познавал. Как може да смяташ, че те е предал или пък че те е оставил на произвола на съдбата?
Катрин се изправи и изтърси тревата от роклята си.
— Ти нямаш представа какво изпитвам!
— Та кой би могъл да те познава по-добре от мен? Аз не проумявам… — Жулиет погледна Катрин замислено, смръщи вежди и продължи: — Но навярно въпросът съвсем не опира до това да му простиш. Въобще ли не пожела да остане във Вазаро? Не можа ли да го задържиш тук в райската си градина?
— Той искаше да остане. Така ми отговори. Аз… — Катрин погледна предизвикателно Жулиет. — И ми каза, че предложението ми той да остане във Вазаро е много съблазнителна възможност.
— Но ти самата чувстваше, че той се заблуждава, нали? — Жулиет остави четката върху статива, като клатеше глава в знак на съжаление. — Ние всички бяхме толкова радостни, че ти намери във Вазаро спокойствие и равновесие, че се побояхме да надникнем под повърхността.
— Аз обичам Вазаро.
— Та кой не би го обикнал? И все пак Франсоа те е напуснал. И би го сторил отново!
— Да! — пресече я измъчена Катрин. — Той не би останал тук. Върна се отново в онова отвратително място, а пък аз трябва… Тя разтвори изненадано очи, когато й стана ясно какво беше казала току-що. — Света Дево…
— И ти знаеш, че да признаеш любовта си към Франсоа е равносилно на това да напуснеш Вазаро. Кажи ми, написа ли нещо в дневника, който ти дадох?
— Всеки ден записвам мислите си.
— Но първата страница остава празна, нали?
Катрин я погледна с насълзени очи.
— О, Господи, колко си коравосърдечна. Защо правиш всичко това?
— Защото те обичам — каза Жулиет тъжно. — И защото Франсоа те обича. Той ми го призна в Париж. Той те обича! Знаеш ли колко щастлива би била с него? Аз навярно ще прекарам целия си живот без любов, а пък ти я имаш и я отхвърляш.
Катрин мълчеше.
— А Жан Марк? — попита тя накрая.
— Той си е Жан Марк. Защо си толкова учудена? Нима си очаквала да се промени… — Жулиет стана. — Катрин, бъди все пак честна и откровена пред самата себе си. Ти се боиш да отидеш в Париж при Франсоа, защото това би означавало, че ще трябва да напуснеш градината си. Ти си свикнала тук и си се научила да живееш без всякакъв страх, но се боиш от света, в който той живее. Твоята страхливост е непростима. В Тампл Франсоа се намира в постоянна опасност. Дори и той самият да не се издаде с нищо, то Дантон по всяко време би могъл да вземе решение да го предаде на Комисията по обществена безопасност, Франсоа разправяше, че дори в собствените им среди имало шпиони и доносници. Накъдето и да се обърне, отвсякъде го дебне сянката на гилотината.