Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Дори тези, които не притежават земя ли? — невярващо попита Ран Хорб.
— Това е най-добрият начин да се избегнат бунтовете — припомних му аз. — Ако искаме в този район да цари мир и сговор, тогава не ни трябва някоя група безимотни и лишени от глас хора само след няколко години да надигне глава и да разруши благополучието на кралството.
— Поне можем да опитаме — колебливо рече императорът. — Ако това се окаже несполучлив ход, тогава наистина ще присъединя Сендария към империята. Не ми се иска идеята за избори много да се разпространи — аз ще съм първият, който ще изгуби. Но предполагам, че Сендария е особен случай. Хората там няма да ги е грижа кой седи на трона, докато всичко върви мирно и тихо. Няма спор, никой не иска една нова Арендия да ни пари като жарава под краката. — Той направи кисела гримаса. — Арендите взеха да ме изморяват вече. Май е време да прекратя тази тяхна безкрайна гражданска война. Не се отразява добре на търговията. — После очите му светнаха. — А сега, след като разрешихме всички световни проблеми, защо накрая не ми докажете, че сте истинската Поулгара Магьосницата, Ваша Светлост?
— О, небеса — въздъхнах.
— Ние и двамата бяхме много, много послушни, милейди — горещо го подкрепи и Канар. — А след като сме били толкова примерни, не заслужаваме ли поне един мъничък фокус?
— Защо винаги съм принудена да се разправям с деца! — вдигнах умолително ръце към тавана.
— Може би защото събуждате малкото момче у всеки от нас, Поулгара — широко ми се усмихна Ран Хорб.
— Добре тогава — отстъпих, — но само един! Нямам намерение да си хабя силите за забавление на две лоши момчета, които са успели да се удържат от някоя беля цял половин час!
После се превърнах на бяла сова — отчасти защото ми беше по-лесно, отчасти защото нито един панаирджийски шарлатанин не би могъл да повтори този номер.
Размахах меките си бели крила и покръжих из стаята известно време, после кацнах отново на стола си и приех човешки образ.
— Доволни ли сте? — попитах накрая.
— Как успяхте да постигнете това?! — попита Ран Хорб.
— Много е лесно, Ваше Величество — отговорих. — Необходимо е само да мислите много съсредоточено за желаната форма, а после да си заповядате да прелеете в нея. Искате ли да видите и нещо друго? Какво ще кажете за една кобра?
— А не, само това не, лейди Поулгара — бързо отвърна той. — Не е необходимо да се стига чак дотам. Аз вече съм напълно убеден. А ти, Канар?
— Непоклатимо вярвам, Ваше Императорско Величество — разпалено отвърна Канар. — Даже не бих помислил да ви карам да се преобразявате на кобра, лейди Поулгара.
— Така си и мислех — промърморих аз под нос.
Може би именно този разговор в ранната есен на 3817 г. подтикна Ран Хорб да сложи край на гражданската война в Арендия. През 3821 той подписа таен договор с мимбратите. Още на следващата година мимбратите плячкосаха и изгориха до основи Во Астур, а после тръгнаха да преследват избягалите в горите астурианци. Знам, че не ми прави чест, но бях доволна от разрушаването на Во Астур. Така им се падаше, защото те унищожиха Во Вакюн!
През 3827 г. Ран Хорб II обяви избори, след които стана известен първият сендарски крал. Императорът обаче направи грешка, когато определяше правилата. Той каза, че кралят трябва да събере мнозинството от гласовете. Това превърна изборите в шестгодишен празник за Сендария.
Безспорният победител — Фундор Великолепни — отдавна вече беше забравил, че се е кандидатирал. За него изненадата от резултата беше най-голяма.
Докато траеха шестгодишните избори, сендарите решиха да направят столица на независимото си кралство град Сендар. Решението им беше повлияно от ниската цена на земята по тези места. То предизвика недоволен вой най-вече от толнедранските търговци на земи, които въртяха сделките си из Дарине, Мурос и Камаар.
Помамени от внезапното възкачване на Фундор на трона, в Сендар се струпаха като мухи на мед тълпи от търсачи на щастие. Всички те се надяваха, че могат да получат благородническа титла от новия си крал. Фундор най-напред ги натовари с работа, а остави раздаването на титлите за по-късно, когато се види кой какво може. Непознатата дотогава практика да се работи, за да се спечели титла, а после тя да се отстоява с труд, засегна мнозина благородници с наследствени титли, присламчили се в двора. Затова пък създаде една нова благородническа класа с невиждана дотогава добродетел — чувство за отговорност.