Поулгара — магьосницата

— Говорим за нация от производители на ряпа, Ваше Величество — вметна Канар. — Някои от тях може и да притежават титли, но и те излизат на нивите още с пукването на зората, също като своите съседи — обикновените селяни.

— Мисля, че ги подценявате, принц Канар — казах. — Един преуспял земеделец има много по-голямо умение да ръководи, отколкото подозирате. И със сигурност е по-практичен от някой нехранимайко аристократ, откърмен с арендския епос. В него никой никога не яде, нито пък се къпе. Земеделецът поне обръща внимание на дребните подробности.

— Е, това вече ни разобличи изцяло, а, Ваше Величество — обърна се към императора Канар. — Признавам, че като момче направо поглъщах всичко от арендския епос! И всичко е било, за да бъда обвинен сега, че съм „нехранимайко аристократ“! Това ме нарани дълбоко!

— Работата май не е само разговор за запълване на времето, нали така? — досети се Ран Хорб. — Да определя ли краля тогава?

— Не бих постъпила така на ваше място, Ваше Величество — отговорих. — Да се посочи владетел ще бъде само друга форма на външна намеса и ще доведе до бурни протести, а може и до нещо по-лошо.

Той трепна при тези думи.

— Как да изберем крал тогава?

— Можем да ги подложим на изпитание, Ваше Величество — предложи Канар, — и който го издържи, ще бъде коронясан.

— Но ако вие измислите това изпитание, принц Канар, крайният резултат отново ще е бунт — казах аз. — Изборът на сендарски крал не може да бъде направен нито от толнедранец, нито дори от драсниянин. Това трябва да си остане вътрешна работа.

— Тогава да го направим чрез турнир — колебливо предложи Ран Хорб.

— Това са все земеделци, Ваше Величество — напомни му Канар. — А една битка със земеделски инструменти може да доведе до неочаквани резултати. Но можем да дадем короната на онзи, който е отгледал най-едрата ряпа, например.

— Защо да не организираме избори? — предложих.

— Никога не съм имал вяра на изборите — неохотно рече Ран Хорб. — Те са просто надпревара кой е по-известен от останалите, а известността не е мяра за никакви владетелски качества.

— Но, Ваше Величество, ние изобщо не говорим за съсредоточаване на голяма власт в ръцете на един човек — намеси се Канар. — Сендария може и да е хубава страна, но светът няма да се срине, ако кралят й допусне една-две грешки. — Той се разсмя с типичния за драснияните циничен смях. — Защо просто не оставим тази работа на духовенството? Ще изберем някой разумен и умерен човек, а после ще накараме поповете да разгласят из Сендария, че е избран да управлява от самия сендарски бог. Между другото, на кой бог се кланят сендарите?

— На всичките седем — отговорих. — Още не знаят за УЛ, но сигурно и него ще включат в списъка, щом открият, че съществува.

— УЛ?! — повтори изумено Ран Хорб.

— Богът на Улголанд — обясних му аз.

— Да нямате предвид мястото, дето се въдят онези дракони?

— Там има само един дракон, Ваше Величество, но тя не живее в Улголанд. Въпреки това не смятам, че религията в Сендария е добра основа за възникването на монархия. Това ще направи свещениците пълновластни господари, а от тях не стават добри владетели. Ктол Мургос е доста добър пример за това. Вярвайте ми, познавам добре сендарите и смятам, че решението на този въпрос са изборите, където всеки може да си каже мнението.