Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Не вярвам нито дума на тези щуротии! — насмешливо рече Алрег.
— Ще трябва да си промениш мнението, Алерг — намесих се аз. — Този израз „да те превърне в жабок“ през вековете се е изтъркал от употреба и постепенно се е превърнал в празни думи без покритие. Затова вече се приема само като стара шега. Пък и каква би била ползата, ако някой стори нещо подобно. Този път обаче той беше употребен съвсем на място. Явно ще трябва да направя нещо, за да привлека вниманието ти. И макар твоят разумен придворен да използва израза по навик, той попадна право в целта и ми даде идея какво да сторя с теб. Колкото повече размишлявам, толкова повече ми допада предложението му. Поне съм сигурна, че в случая това абсурдно действие ще свърши много по-добра работа от каквито и да било разумни доводи.
Поставих си за цел целият процес да стане съвсем бавно и етапите му да се видят от всички присъстващи, затова постъпих по малко по-различен начин. Вместо направо да преобразя Алрег в жаба, аз най-напред разкривих чертите му една по една. Хрумна ми, че няма да ми е нужна цяла жаба — главата и краката бяха достатъчни. Останалите части от тялото на Алрег можеха да останат непокътнати.
Главата на краля бавно взе да променя формата си. Започна да става все по-плоска, докато накрая не придоби вида на земноводното. Очите му изпъкнаха, озоваха се на темето и той се ококори срещу тавана. Е, щом и очите му изскочиха, значи дотук работата вървеше, както трябва. След това премахнах брадата и разтеглих устата му.
— Не! — дочу се квакане от останалата без устни паст. Бях решила, че няма да е зле да му оставя способността да говори.
Накрая превърнах ръцете и краката му в жабешки лапички. Леко промених формата на коленете, хълбоците, раменете и лактите. С гръмко квакане кралят на Черек прибра новите си крайниците по жабешки обичай и се намърда върху седалката на трона.
Най-накрая с голямо удоволствие прибавих и брадавиците.
Оставих размера на тялото му непокътнат, нито пък докоснах неговите дрехи. Сега върху трона седеше жабок с човешки размери, облечен в желязна ризница. На дебелата му талия висеше препасан меч. Той въртеше очи на всички страни и панически квакаше.
Всичко това ми отне само няколко минути. Тъй като тронът на Алрег се намираше на висок подиум, не остана никой, който да не е видял превъплъщението на краля.
Усетих как един от брадатите череки зад гърба ми посяга към меча си. Когато обаче стисна онова, което мислеше за дръжка, се оказа, че държи врата на съскаща разгневена змия.
— Повече не прави така — казах, без дори да си направя труда да извърна лице към него. — Най-добре кажи на придворните си да се държат прилично, Алрег — обърнах се после към жабока върху трона. — Освен ако нямаш възможност незабавно да ги смениш с други. Татко не ми разрешава да убивам хора, но мисля, че мога да заобиколя тази забрана. Аз просто ще ги заровя, без да ги убивам. Тогава няма да има съмнение, че са починали от естествена смърт — е, поне след известно време. Пък и баща ми няма да има никаква причина да се оплаква. Та ще им кажеш ли да се държат любезно?
— Добре! — изквака пъпчивото създание върху трона на Черек. — Ще направя всичко, каквото ми наредиш! Моля те, Поулгара, моля те! Превърни ме отново в човек!
— Сигурен ли си, че искаш точно това, Алерг? — любезно попитах аз. — И така си си много добре. Помисли само колко ще са горди твоите воини, когато тръгнат да разправят по света, че са управлявани от жабок. Освен това си заобиколен от дръзки брадати мързеливци, които само се изтягат по ъглите и пият бира. Можеш да им намериш работа и да ги накараш да ти ловят мухи, за да се храниш. Сега няма ли да ти се услади една голяма тлъста муха?
Вярвам, тази идея никак не му се понрави, защото той още по-усилено взе да квака, после подрипна на пода и започна да подскача наоколо в кръг.
Само с една мисъл му върнах предишната форма, но той явно не го осъзна, защото продължи да скача и да квака. Воините му се отдръпнаха панически от него с погнусени лица.
— О, я хайде ставай, Алрег — казах строго. — Изглеждаш много глупаво като правиш така.
Той се изправи, треперейки неудържимо, и преплете крака обратно към трона. Накрая се отпусна в него, гледайки ме с нескрит ужас.
— Надявам се вече ти е станало ясно, че сендарите са под моя закрила — казах сурово. — Затова изведи хората си от моите земи и ги върни тук, където им е мястото.
— Ние следваме повелите на Белар, Поулгара — възпротиви се той.
— Това не е истина, Алрег. Ти следваш напътствията на Мечия култ. Ако на теб ти харесва да скачаш по свирката на някакви малоумни религиозни фанатици, това си е твоя работа. Но се махни от Сендария. Представа нямаш какво може да ти се струпа на главата, ако не го направиш незабавно!