Мечът на Шанара

После принцът на Лий забеляза още нещо. В единия край на кръга от хора имаше огромен вързоп, увит в дебело, здраво овързано покривало. Мениън го изучи внимателно, без да разбере в тъмнината какво точно е то. После, за негова изненада, вързопът леко се размърда — толкова, колкото планинецът да се убеди, че това, което беше под дебелата завивка, е нещо живо. Отчаяно започна да търси начин да се доближи до малката група, но вече беше станало твърде късно. Четиримата троли и непознатият тръгваха. Единият от тролите се приближи до странния вързоп и с леко повдигане го метна върху широкото си яко рамо. Непознатият отиде до лодката, отвърза я, качи се в нея и потопи греблата в неспокойната вода. Размениха си няколко думи преди тръгване и Мениън долови откъслечно част от краткия разговор, между което и нещо от рода, че държат положението здраво в ръцете си. Последното, което непознатият каза, преди лодката да се понесе по бързите води, беше предупреждение да не предприемат нищо, докато той не им съобщи нещо повече за принца.

Мениън отстъпи малко във влажната трева на хълмчето и се загледа в мъжа и малката лодка, които се загубиха в мъгливата тъмнина на Мърмидън. Зората вече настъпваше, но тя се появяваше като бледа мъглява сивота, която пречеше на видимостта не по-малко от нощта. Небето продължаваше да е покрито с кълбести ниски облаци, които висяха застрашително, сякаш ако се надуеха още малко, щяха да се стоварят върху земята. Не след дълго щеше да се излее проливен дъжд и въздухът вече беше наситен с влажна пронизваща мъгла, която вече се просмукваше в дрехите на планинеца. След час огромната армия на Северната земя щеше да потегли към островния град Керн и вероятно до пладне щеше да стигне до него. Много малко време му оставаше да предупреди гражданите за предстоящото нападение — една яростна атака на хора и оръжия, срещу които градът не можеше да се надява да се отбранява дълго сам. Хората трябваше да бъдат незабавно евакуирани и закарани в Тирзис или по-на юг, за да бъдат защитени. Балинор трябваше да бъде предупреден, че времето е изтекло, че Граничният легион трябва да бъде свикан под знамената и да се сражава, докато може, за да забави врага, докато бъде подкрепен от армиите на джуджетата и елфите.

Принцът на Лий знаеше, че няма време да разсъждава върху тайнствената среща, на която току-що стана неволен свидетел, но въпреки това постоя още малко, докато четиримата троли се отдалечиха от брега на реката с вързопа, в който някой очевидно се мяташе и се опитваше да се освободи. Запътиха се към възвишението, на което беше той. Мениън беше сигурен, че непознатият в лодката е пленил някого и го е предал на тези войници от армията на Северната земя. Тази нощна среща е била предварително уговорена и от двете страни и размяната е направена по известни само на тях причини. Това, че те си бяха направили целия този труд говореше, че пленникът трябва да е някой, който има голямо значение за тях, следователно и за Господаря на магиите.