Мечът на Шанара

В един момент вдясно от него нещо прошумоля и в светлината на огъня се появиха четирима едри трола воини, и четиримата въоръжени от главата до петите. Говореха си нещо тихо, когато минаха край стреснатия човек от Вейл. Воден по-скоро от инстинкта си, отколкото от разума, Флик тръгна на известно разстояние след тях. Любопитен беше да види къде отиват в пълно бойно снаряжение след като все още беше нощ. Те се движеха под прав ъгъл на посоката, която дегизираният Флик беше решил да следва в лагера. Младежът от Вейл се криеше в сенките зад тях, докато те вървяха бавно покрай спящите войници. На няколко пъти минаха край затъмнени палатки, в които Флик смяташе, че ще влязат, но те ги отминаха без да спрат. Малкият човек от Вейл забеляза, че начинът на организацията на лагера в този район е по-различен. Тук имаше повече палатки, някои от които бяха високи и осветени и във вътрешността им се открояваха силуетите на движещи се мъже. Войниците, които спяха на студената земя, бяха по-малко, но затова пък имаше повече и по-многобройни патрули между добре поддържаните огньове, осветяващи откритите пространства между палатките. На Флик му беше трудно да остане незабелязан в тази по-силна светлина. За да избегне всякакви въпроси и да намали опасността да бъде разкрит, вървеше точно зад маршируващите троли, все едно че беше един от тях. Минаха край множество часови, които ги поздравиха и наблюдаваха, докато отминават, но никой не зададе въпрос на увития в наметало, влачещ се в края на малката група, гном.

После съвсем ненадейно тролите свиха вляво и Флик автоматично направи същото. И изведнъж разбра, че се беше озовал почти пред входа на дълга ниска палатка, охранявана силно от въоръжени троли. Нямаше време да се върне назад или да остане незабелязан, затова, когато групата спря пред палатката, изплашеният човек от Вейл продължи напред и мина край тях, сякаш всичко си беше в реда на нещата. Стражите явно не си помислиха, че има нещо нередно, само го погледнаха, докато мина бавно покрай тях, плътно загърнат в наметалото си. След миг те останаха зад гърба му и той отново беше сам в тъмнината на сенките.

Спря рязко. По цялото му тяло под дебелото наметало се стичаше пот, дишаше задъхано и тежко. Успя само за секунда да хвърли поглед през отворената предна част на палатката между високите стражи троли, които държаха дълги железни копия — само секунда, в която видя приведеното чудовище с черни криле. То беше вътре, заобиколено от по-ниските тела на троли и гноми. Но Флик безпогрешно разпозна в него едно от онези ужасни същества, които ги бяха преследвали из Четирите земи. Смразяващото чувство на ужас, което премина през тялото му, не можеше да го лъже. Стоеше в сянката, останал без дъх, и се мъчеше да успокои сърцето си, което биеше до пръсване.