Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
В края на дискусията Райън бързо отиде на приема. Пропуснал беше обяда, за да е сигурен, че ще пристигне навреме. Имаше широка маса с ордьоври и Джек напълни чинията си с възможно най-голямо търпение, преди да се отдалечи в един спокоен ъгъл до асансьорите. Позволи на другите да се скупчат около професор Хънтър. Приятно беше човек отново да бъде в Джорджтаун, та дори и само за няколко часа. Галерията в Международния културен център се различаваше доста от мърлявите коридори на ЦРУ. Четириетажното преддверие на лингвистичния факултет беше осеяно с прозорци на канцеларии, а от покрива надничаха две дръвчета в саксии. Площадчето пред сградата беше павирано с тухли и студентите го наричаха Червения площад. На запад се намираше четириъгълникът на старите сгради и гробището, където почиваха свещениците, преподавали тук в продължение на почти двеста години. Това беше едно съвсем цивилизовано място, като се изключи неприятният вой на реактивните двигатели откъм Националното летище на няколко мили надолу по реката. Някой блъсна Райън точно когато приключваше закуската си.
— Извинете ме, докторе. — Райън се обърна и видя един мъж, по-нисък от него. Лицето му беше червендалесто и носеше евтин костюм. Очите му сякаш искряха от удоволствие. Имаше ясен акцент. — Хареса ли ви лекцията?
— Интересна беше — нерешително отговори Райън.
— Е, виждам, че капиталистите могат да лъжат точно толкова добре, колкото и ние, бедните комунисти. — Мъжът се смееше весело и завладяващо, но Джек реши, че очите му искряха по друга причина, различна от удоволствието. Това бяха пронизителни очи, играещи различна версия на онази игра, в която Джек участваше в Англия. Райън вече изпитваше неприязън към него.
— Познаваме ли се?
— Сергей Платонов. — Стиснаха си ръцете, след като Райън постави чинията си на масата. — Аз съм трети секретар на съветското посолство. Вероятно снимката ми в Ленгли не ме отразява съвсем вярно.
„Руснак — Райън се опитваше да не изглежда твърде изненадан, — който знае, че работя в ЦРУ.“ Трети секретар спокойно може да означава, че той е от КГБ, може би специалист по разузнаването или пък член на отдела за чужбина на КПСС. Но това нямаше значение. „Легален“ офицер от разузнаването с дипломатическа защита. „Какво да правя сега?“ Знаеше със сигурност, че утре трябва да напише доклад за ЦРУ за тази среща с обяснение, как са се срещнали, за какво са разговаряли. Може би работа за цял час. Трябваше да се насили да остане учтив.
— Може би ме бъркате, мистър Платонов. Аз съм преподавател по история. Работя във Военноморската академия в Анаполис. Поканен съм на тази среща, защото тук получих научната си степен.
— Не, не — поклати глава руснакът. — Познавам ви от снимката на книгата ви. Виждате ли, миналата година купих десет екземпляра от нея.
— Така ли? — Джек отново се изненада и не можа да го скрие. — Моят издател и аз ви благодарим, сър.
— Нашият аташе по военноморските въпроси беше много впечатлен от нея, доктор Райън. Той сметна, че тя трябва да бъде представена в академията „Фрунзе“ и, мисля, във военноморската академия „Гречко“ в Ленинград. — Платонов пускаше в действие силния си чар. Райън разбираше за какво е всичко това, но… — Честно казано, аз просто прелистих книгата. Изглеждаше ми доста аналитична, а аташето казва, че разработките ви за начина, по който се вземат решения в бойна ситуация, са доста верни.
— Е — Джек се опитваше да не се поддава прекалено на комплимента, но не беше лесно. „Фрунзе“ беше академията на съветските офицери, училището, в което завършваха младите полеви офицери, определени да се упътят към звездите. Академията „Гречко“ беше по-малко престижна.
— Сергей Николаич — прогърмя познат глас. — „Не надо“ да се възползвате от суетността на безпомощните млади автори. — Отец Тимъти Райли се присъедини към тях. Ниският и пълен йезуитски свещеник Райли завеждаше отдела по история в университета на Джорджтаун, когато Райън защити доктората си. Той притежаваше прекрасен интелект и няколко авторски книги, включително и две проницателни творби за историята на марксизма. Райън беше сигурен, че нито една от тях не е намерила място в библиотеката на академията „Фрунзе“. — Как е семейството ти, Джек?
— Кати се върна на работа, отче. Сали я преместиха в „Хопкинс“. Ако имаме късмет, тя ще се върне у дома в началото на следващата седмица.