Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Е — каза на стената той, — поне успях да свърша нещо както трябва. — Припомни си, че всичко стана по случайност, че Марти беше прозрял истинската връзка между нещата, но също така беше вярно, че Джек стори това, което би трябвало да направи един аналитик — откри нещо странно и го предостави на вниманието на някой друг. Стана му добре. Вероятно е открил един терорист, но не този, когото трябваше.
„Все пак това е някакво начало.“ Питаше се какво ли ще направят французите, ако намерят това хубаво момиче, и как ще се чувства той, след като разбере как са постъпили. Реши, че ще бъде по-добре, ако терористите са грозни, но независимо дали са красиви или не, жертвите им бяха еднакво мъртви. Обеща си, че няма да се интересува дали са я хванали. Джек се върна към купчината на бюрото си и започна да рови за онова късче информация. Хората, които търсеше, се намираха тук някъде в папката. Трябваше да ги намери.
— Здравей, Алекс — каза Милър, като влезе в колата.
— Как мина пътуването? — Добенс видя, че той все още носи брада. Е, никой не беше успял да го види. Сега беше долетял до Мексико, минал с кола през границата и след това хванал полет по вътрешни линии до Вашингтон, където го чакаше Алекс.
— Охраната на границата ви си е чист майтап.
— Ще се почувстваш ли по-добре, ако я променят? — попита Алекс. — Давай по същество. — Резкият му тон изненада Милър.
„Ама си се надул, след като вече имаш една акция зад гърба си!“ — помисли си Милър.
— Имаме една работа за теб.
— Все още не сте ми платили за предишната.
Милър му подаде спестовна книжка.
— Това е сметката ти. В банка на Бахамските острови. Вярвам, че сумата е колкото трябва.
Алекс прибра книжката в джоба си.
— Така е по-добре. Окей, предстои ни друга работа. Предполагам, че не мислиш да я провеждаш така бързо, както предишната.
— Разполагаме с няколко месеца, за да я планираме — отговори Милър.
— Казвай. — Алекс слуша информацията в продължение на десет минути.
— Ти да не си откачил бе? — попита Добенс, след като Милър свърши.
— Трудно ли ще бъде да събереш необходимата информация?
— Това не е проблем, Шон. Проблемът ще бъде вкарването и изкарването на хората ти. Не мога да се справя с това.
— Това е моя грижа.
— Глупости! Щом и моите хора са замесени, то е и моя грижа. Ако оня пуяк, Кларк, беше пропял пред ченгетата, щеше да изгори скривалището ми, а и самият аз!
— Но той не пропя, нали? Затова го избрахме.
— Виж какво. Пет пари не давам какво правиш със своите хора. Но ме интересува какво става с моите хора. Онова, което играхме за вас последния път, Шон, беше селска дивизия.
Шон се досети от контекста какво означава „селска дивизия“.
— Акцията беше политически издържана, знаеш го. Може би си забравил, че целта винаги е политическа. В това отношение акцията се увенча с пълен успех.
— Не ми трябва ти да ми казваш това! — сопна се Алекс с най-презрителния си тон. Милър беше дребен надут идиот, но Алекс смяташе, че може да му откъсне главата с едно добро стискане. — Ти загуби един от хората си, защото прие нещата лично, а не професионално, и зная какво си мислиш сега. Това беше първата ни голяма работа, нали? Е, синко, мисля, доказахме, че лайната ни са гъсти, така ли е? И още отначало те предупреждавах, че твоят човек е твърде открит. Ако ме беше послушал, сега нямаше един от хората ти да е вътре. Зная, че миналото ти е доста впечатляващо, но тук сме на мой терен, не на твой.
Милър знаеше, че трябва да изтърпи упреците. Лицето му остана безизразно.
— Алекс, ако не бяхме доволни, нямаше да се върнем при теб. Да, лайната ви са гъсти. — „Проклет негър“, помисли си той. — Можеш ли да ни предоставиш нужната информация?
— Разбира се, срещу съответната цена. Искате ли да участваме в акцията?
— Не знаем още — искрено отговори Милър. „Разбира се, единствената тема тук са парите. Проклети американци.“
— Ако желаеш да играем, аз трябва да имам участие и в планирането. Първо, искаме да знаем как ще влезете и как ще излезете. Може да се наложи да ида с вас. Ако и този път пуснеш съвета ми в кенефа, аз си вземам хората и се махам.
— Малко рано е да сме сигурни, но това, което се надяваме да уредим, е наистина просто…
— Смяташ, че можеш да го организираш ли? — За първи път, откакто беше пристигнал, Шон накара Алекс да кимне в знак на одобрение. — Хитро е. Признавам това. Хитро е. Е, сега нека да поговорим за парите.