Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Шон написа една цифра на парче хартия и го подаде на Алекс.
— Добре. — Хората, които се интересуваха от пари, можеха лесно да бъдат впечатлени.
— С удоволствие бих искал да имам сметка в твоята банка, братко.
— Ако тази акция успее, ще имаш такава.
— Сериозно ли говориш?
Милър поклати глава утвърдително.
— С пряк достъп. Средства за обучение, помощ за пътническите документи, всичко. Когато ни помагахте последния път, уменията ви привлякоха внимание. Нашите приятели харесват идеята за активна революционна клетка в Америка — „Ако те искат да работят с вас, то си е техен проблем.“ — За колко време можеш да ни доставиш информацията?
— Достатъчно ли е до края на седмицата?
— Можеш ли да го сториш толкова бързо, без да привличаш вниманието?
— Това е моя грижа — отговори с усмивка Алекс.
— Нещо ново при теб? — попита Оуенс.
— Не много — призна Мъри. — Имаме доста улики за пред съда, но само една свидетелка е видяла добре едно лице и не може да го разпознае със сигурност.
— Местните хора помагат ли?
— Това е човекът, когото почти разпознахме. Все още нищо. Изглежда, се учат от АОЪ. Никакъв манифест, никакви съобщения за поемане на отговорност за стореното. Хората ни, които са в други групи, искам да кажа други съществуващи групи, са ударили на камък. Продължаваме да работим по този въпрос и сме изхарчили много пари, но все още нямаме нищо. — Мъри замълча. — Нещата ще се променят. Бил Шоу е гений, един от истинските мозъци, които имаме във ФБР. Преди няколко години го прехвърлиха от контрашпионажа към тероризма и той се справи наистина удивително. Какво ново има при теб?
— Не мога да се впускам в подробности — каза Оуенс, — но успяхме да направим малък пробив. Опитваме се да решим дали той е реален или не. Това е добрата новина. Лошата е, че негово кралско височество ще пътува за Америка идното лято. Няколко души са информирани за маршрута му, включително и шест от хората, които подозираме.
— Как, по дяволите, допуснахте това, Джими?
— Никой не ме е питал, Дан — кисело отговори Оуенс. — В някои от случаите, ако на хората не им се каже, те ще разберат, че става нещо странно — не можеш просто така да спреш да им се доверяваш, нали? А за останалите — е, това е поредното оплескване. Някой секретар е пуснал плановете в списъка с нормалните сведения, без да се консултира с офицерите от безопасността. — И за двамата това не беше нищо ново. Винаги имаше някой, който не е разбрал.
— Отлично. Ами в такъв случай отменете го. Нека се разболее от грип или нещо подобно, когато дойде времето — предложи Мъри.
— Негово височество няма да направи това. Станал е твърде категоричен на тази тема. Няма да допусне заплахата от терористи да се отрази върху живота му по никакъв начин.
Мъри изсумтя:
— Сигурно сте възхитени от смелостта на малкия, но…
— Точно така — съгласи се Оуенс. Не му харесваше особено бъдещият крал да бъде наричан „малкият“, но вече беше свикнал с американския начин на изразяване. — От това нашата работа не става по-лека.
— Доколко плановете за пътуване са твърдо установени? — попита Мъри, като се върна към деловата работа.
— Разбира се, няколко неща от маршрута могат да бъдат променяни, но повечето са сигурно фиксирани. Нашите хора от службите за сигурност ще се срещнат е вашите във Вашингтон. Заминават за там другата седмица.
— Е, знаеш, че ще получиш изцяло необходимото сътрудничество — Службата за сигурност, ФБР, местната полиция, всичко. Ще се грижим добре за него — увери го Мъри. — Той и съпругата му се ползват с голяма популярност у дома. Ще вземат ли и бебето със себе си?
— Не. Успяхме да го убедим за това.
— Добре. Утре ще се обадя до Вашингтон и ще задействам всичко. Какво става е нашия приятел Нед Кларк?
— Засега нищо. Очевидно неговите колеги му създават много неприятности, но той е твърде глупав, за да се пречупи.
Мъри кимна. Добре познаваше този тип хора.
„Е, искаха от мен да тръгна рано тази сутрин“ — мислеше Райън. Беше решил да приеме поканата да слуша лекция в университета в Джорджтаун. Но лекцията го разочарова. Професор Дейвид Хънтър бе enfant terrible71 на Колумбийския университет, най-авторитетният специалист по политическите събития в Източна Европа. Неговата книга от миналата година „Революцията се отлага“ представляваше дълбоко изследване на политическите и икономическите проблеми на нестабилната съветска империя. Райън, както и останалите, беше нетърпелив да чуе тази нова информация по темата. Речта не беше нищо друго освен резюме на книгата с доста изненадващото предложение накрая страните от НАТО да бъдат по-агресивни при опитите си да разделят Съветския съюз от окупираните от него страни. Райън сметна това за лудост, макар то да гарантира оживени дискусии по време на приема.
71
Enfant terrible (фр.) — немирник, палавник. — Б.пр.