Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
„Но битката е загубена — помисли си Джек, — съвсем сигурно е, че не я печелим.“
— Как се оправя ФБР? — попита той.
— Нищо ново. Оня, чернокожият, все едно, че не съществува. Доколкото можем да разберем, имат една смотана снимка на неколкогодишна възраст и псевдоним вместо истинско име или пък отпечатъци от пръсти, по които да проверят. А също и описание от десет реда, според което онзи е достатъчно умен, за да си държи устата затворена. ФБР проверява хората, които едно време са членували в радикални групи — интересно е, че всички те сега са се укротили, — но досега нямат успех.
— А какво ще кажеш за онази група, дето отлетяха през океана преди няколко години? — Неотдавна членовете на няколко американски радикални групи бяха отлетели за Либия, за да се срещнат с „прогресивни елементи“ от третия свят. Ехото от това събитие все още кънтеше из обществото на антитерористите.
— Забелязал си, че все нямаме никакви снимки от Бенгази, нали? Нашият агент беше заловен — една от онези неприятни случки. На нас това струваше снимките, а на него — главата. За щастие те не успяха да разберат, че работи за пас. Знаем имената на някои от хората там, но това е всичко.
— Паспортни данни нямате ли? Кантор се облегна на рамката на вратата.
— Да кажем, че мистър Хикс е отлетял за Европа, той е един американец в отпуск, а такива са десетки хиляди души месечно. Свързва се е някой от другата страна и те го превеждат по останалия път, без да се налага да минава през обичайните процедури за контрол на емиграцията. Лесно е, по дяволите, ЦРУ го прави постоянно. Ако разполагаме с име, ще можем да проверим дали човекът е бил извън страната през определеното време. Това би било някакво начало, но не знаем кое име да проверим.
— Не разполагаме с нищо! — сопна се Райън.
— Разбира се, че разполагаме. Имаме всичко това — той махна с ръка към документите на бюрото на Райън, — а и много повече на мястото, откъдето е взето това тук. Отговорът е някъде там.
— Ти наистина ли си вярваш?
— Всеки път, когато разрешим някой такъв случай, разбираме, че информацията е била под носа ни от месеци. Контролните комисии от Конгреса винаги ни критикуват за това. Точно сега в тази купчина материали се намира критично важна улика. Това е почти статистическа вероятност. Но пред себе си имаш двеста или триста доклада, а само един от тях има значение.
— Аз не Очаквах чудеса, но смятах, че ще се придвижим нанякъде — тихо каза Джек, като най-после проумя размера на проблема.
— Ти успя да се придвижиш. Видя нещо, което никой друг не беше забелязал. Ти може би си открил Франсоаз Теру. И сега, ако някой френски агент открие нещо, което да ни бъде от полза, може би ще ни го прехвърли. Ти не знаеш, но разузнавателната работа е като старата търговия — стока срещу стока. Ние им даваме и след това ни дават те, защото иначе няма никога вече да им дадем нищо. Ако това има успех, те ще са ни задължени много. Това момиче наистина им трябва. Тя е очистила близък приятел на президента и той е взел нещата на лична основа. Но както и да е, адмиралът и заместникът те поздравяват. Между другото шефът казва, че трябва да поуспокоиш малко темпото.
— Ще поуспокоя темпото, когато намерим тези мръсници — отговори Райън.
— Понякога човек трябва да отстъпи. Изглеждаш ужасно. Умората води до грешки. Ние не обичаме грешките. От днес нататък няма да оставаш след работа, Джек. Това е заповед на Гриър и изчезваш оттук в шест часа. — Кантор си тръгна, без да даде възможност на Райън да отговори.
Райън се обърна напред, но няколко минути гледа стената. Кантор беше прав. Работеше толкова до късно, че почти не можеше да ходи до Балтимор, за да види как е дъщеричката му. Джек осъзна, че Кати е с нея всеки ден, като често пъти прекарваше нощта в болницата „Хопкинс“, за да бъде близо до дъщеря си. „Кати има своя работа, а аз си имам моя.“