Патриотични игри

— Така направи и това е необичайно. Както повечето от нас той използва чекове и кредитни карти за по-голямата част от сделките си, а за тази — не. Банковите му сметки не показват изплащани чекове в тази книжарница, въпреки че понякога тегли доста едри суми в брой. Те може да съвпадат или да не съвпадат с покупките му от тази книжарница.

— Колко странно — замисли се на глас Ашли. — Всички… е, все някой трябва да знае, че той ходи там.

— Чековете имат дати — предложи Оуенс.

— Може би. — Ашли не беше убеден, но бе провел достатъчно такива разследвания, за да знае, че човек никога не може да получи всички отговори. Някои подробности винаги оставаха неизяснени. — Снощи още веднъж разгледах служебното досие на Джеф. Знаеш ли, че когато е бил в Ирландия, е убил четирима от хората във взвода си?

— Какво? Това го прави идеален кандидат за нашето разследване. — Оуенс не смяташе, че това е добра вест.

— И аз си мислех това — съгласи се Ашли. — Накарах един от нашите хора в Германия — в момента неговият бивш полк с разпределен в Британската армия на Рейн — да разговаря с един от приятелите на Уоткинс. Бил е командир на взвод в същата рота. Сега е подполковник. Казал е, че Джеф много тежко е приел разпределението си и гласовито е изказвал мнението си, че се намират не където трябва и вършат не това, което трябва, като междувременно губят хора. Това поставя нещата в различна светлина, нали?

— Поредният лейтенант с разрешение на проблемите — изсумтя Ашли.

— Да. Да се махаме и да оставим проклетите ирландци да се оправят. Това чувство не е рядкост в армията.

Подполковник Оуенс знаеше, че не е рядкост в цяла Англия.

— Но дори и в този случай това не е основателен мотив за такова престъпление, нали?

— Но е по-добре от нищо.

Полицаят изсумтя и се съгласи.

— Какво друго е казал подполковникът на твоя човек?

— Очевидно Джеф е имал много натоварен график в района около Белфаст. Той и хората му са видели доста. Били са там, когато армията е била посрещната с „добре дошли“ от католиците, а също и после, когато нещата са се обърнали. За всички е било неприятно време — добави без нужда Ашли.

— И все пак не е достатъчно. Имаме бивш младши офицер, сега в състава на онези е лампазите, който не е харесвал престоя си в Северна Ирландия. По някаква случайност той купува редки книги от човек, който е израснал там и сега върти напълно законен бизнес в центъра на Лондон. Знаеш ли какво би казал всеки адвокат? Чисто съвпадение. Нямаме нищо, което може да има и най-далечна връзка с веществено доказателство. Миналото и на двамата е достатъчно чисто, за да могат да се кандидатират за светци.

— Това са хората, които търсим — настоя Ашли.

— Зная. — Оуенс почти се изненада, когато за първи път каза това. Професионализмът му казваше, че бърка, но инстинктите му говореха друго. Това усещане не беше нещо ново за командира на Ц-13, но то винаги го караше да се чувства неспокоен. Ако инстинктите му грешат, то той гледа не където трябва, подозира хора, които не трябва. Но инстинктите му почти никога не го подвеждаха.