Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— Става — одобрително кимна Юра. — Не се критикувай излишно, приятелко, съвсем прилично си мислиш. Сигурно вече имаш и план как да го подмамим.
— Господи, ами че това е от просто по-просто! Когато хората не си плащат сметката за телефона, изключват им го. А знаеш ли какво прави нашата държава, когато не си плащаш електричеството?
— Май нищо. Че какво може да се направи в този случай? Телефоните са включени индивидуално, а електричеството се подава на определена територия. Нали не може заради един неплатил да се лиши от ток цял блок или дори микрорайон?
— Юра, у тебе дреме велик хуманист. Идват милите хора от Мосенерго и кръцват жиците, по които електричеството влиза в твоето жилище.
— Не може да бъде! — изохка Коротков. — Ама ти сериозно ли? Просто така идват и прерязват жиците?
— Просто така, да. В нашия вход постъпиха по този начин с два апартамента. Жената, с която днес разговарях по телефона, прие като нещо съвсем нормално лъжите ми за неплатения телефон, значи живее там отскоро, инак щеше да го плаща тя и със сигурност да знае дали казвам истината или не. А тя дори не знае къде са квитанциите. Значи ще повярва и за електричеството, защото не го е плащала лично. Без телефон се живее трудно, но не е невъзможно. Но я се опитай да поживееш без светлина зиме, когато се разсъмва късно и се стъмва рано. Хладилникът не работи, печката не работи, в банята нищо не се вижда, не можеш да гледаш телевизия. Тази госпожа няма да издържи това удоволствие повече от два часа и ако има някаква връзка с Паригин, непременно ще настоява той да отиде, да включи тока и да се разбере с Мосенерго. Ако тази госпожа наистина не му е безразлична, той не може да я е оставил без връзка, особено, в случай че тя има неприятности. Може да не знае телефонния му номер, но той непременно й се обажда. Схващаш ли идеята ми?
— Естествено. Утре още сутринта отиваме и изключваме всичко. Само че има опасност тази госпожа да се обади в Мосенерго и да научи, че за въпросното жилище няма никакви неплатени сметки и оттам не са изпращали никакви техници. И тогава какво?
— Ами да се обади! — Настя сви рамене. — И да научи истината, нищо няма да се промени, пак няма да има ток. Можеш да ми повярваш. Мосенерго не бърза да праща хора дори за изключване, чака плащанията с години. А пък за включване — направо забрави. Още повече че изключването не е било по тяхна инициатива, а са го направили някакви самозванци. Уверявам те, ще кажат на госпожата, че това не е техен проблем да си викне електротехник от службата за поддръжка на жилищния фонд. Повтарям: тя живее там отскоро, със сигурност не знае телефона на диспечерите от тази служба, дори не знае къде се намира тя. А ако съдя по нашия днешен разговор с нея, тя не е от хората, които решават проблемите си последователно. И през ум няма да й мине да хване телефона и да звъни на разни служби, да търси номерата им и да намери техника, който й трябва. Тя ще започне да кудкудяка, да си скубе косите, да се вайка и ще зачака да се обади Паригин, за да му вдигне скандал и да настоява той да отиде при нея начаса. На този свят има две категории хора: такива, които предпочитат да решават проблемите си самостоятелно, и такива, които са свикнали други да им ги решава. Та ти казвам, че госпожата, която живее в апартамента на нашия скъп Евгений Илич, несъмнено е от втората категория.
— А ти, разбира се, си от първата — не се стърпя и я подкачи Коротков. — Аска, ако ти не беше самостоятелна до идиотизъм и не се ровеше в проблемите си в горда самота, ситуацията нямаше да се развие до сегашното положение. Ако веднага ми беше казала за връзката между Баглюк и Леонид Петрович, щях да открия твоята Лазарева, ако ще и под земята, нямаше да я изтърва в редакцията и сега нямаше да си тровим живота с този Паригин.
— И Анна щеше да бъде жива — тихо добави Настя. — Прав си, Юра, за всичко съм виновна аз. Още една смърт на съвестта ми.
— Ех, че си — ядоса се Юра, — човек вече дума не може да ти каже, веднага започваш да мислиш лоши неща. Вземи пример от мен, аз винаги мисля само за хубавото. Минал денят, останал съм жив, в семейството всичко е нормално — и слава богу. Ето, докарах те до вкъщи, колата не се повреди по пътя, не катастрофирахме — това е то големият късмет и ние трябва да му се радваме. Асенка, съдбата не обича човек да се отнася към нея без благодарност, имай го предвид.