Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Доценко се приведе и се качи в колата. Вгледа се в сивото, с хлътнали страни лице на човека на количката и не повярва на очите си. Вчера цял ден току бе поглеждал снимката на този човек, получена от паспортната служба. „Не може да бъде!“ — помисли си Михаил и веднага, по едва забележимо движение на лицевите мускули на ранения човек, разбра, че не греши. Онзи също го позна.
— Евгений Илич? — предпазливо попита Миша.
— Здравей, капитане. Не си забравил името ми… Браво. И аз не съм те забравил…
Паригин говореше с усилие, едва мърдайки устни — много тихо, но ясно.
— Какво се е случило, Евгений Илич? Как се озовахте тук?
— Просто минавах. Не лъжа, капитане. На третия етаж на този блок, апартамент номер 19, там има една жена с дете, мои роднини. При тях отивах. А тия гадове от форда я пазеха, тя им дължи пари. В джоба ми има документи за апартамента, реших да го продам, за да си върне тя дълговете. Не успях да оформя тази продажба… — Паригин млъкна и затвори очи.
— Евгений Илич! — разтревожено го извика Доценко.
Клепачите трепнаха, но очите не се отвориха.
— Знаеш ли, капитане, защо ви мразя вас, ченгетата? — прошумоля тихият глас.
— Досещам се. За какво може да ни обичате? Вие бягате от нас, а ние ви ловим — каква ти обич при това положение!
— Не, капитане, не ми е думата за това. Вие ни ловите, защото такава ви е работата. По този въпрос всичко е ясно. Вие имате вашата си работа, ние — нашата, всеки си гледа интересите и се бори за мястото си под слънцето. Всичко е справедливо.
— Защо тогава?
— За вас, ченгетата, хората са нищо — кал по обувките ви! Вие ще минете по глави, по трупове, само и само да изиграете и да спечелите играта с нас. Минавате покрай човека, стъпквате го в калта, унищожавате го и продължавате нататък. Хуквате подир светлите си идеали. А човекът остава да лежи в калта. Ето за това ви мразя. Аня загина заради тебе. Никога няма да ти го простя.
— Евгений Илич, Аня е загинала пред вашите очи, вие сте я завели на онзи строеж за срещата със Стоянов, а не аз.
— Значи се казва Стоянов? А как са другите му имена?
— Григорий Иванович. Вие не знаехте ли?
— Не. Пред мен се представяше с друго име. Но всичко се случи заради теб. Ти изостави Аня. Използва я за своите цели и я захвърли като скъсана парцалена кукла. А тя те обичаше. Да можеше да видиш как плачеше за тебе, капитане! Не искаше да живее. А аз я прибрах, погрижих се за нея, успокоих я, върнах й радостта от живота. Ти си виновен за всичко. Ако не беше я изоставил, тя нямаше да отиде на онзи строеж.
— Каква е връзката? Разкажете ми, Евгений Илич. Кой е този Стоянов? Защо Анна отиде на строежа?
— Почакай, капитане, уморих се. — Паригин отново мълча известно време, на Михаил дори му се стори, че той спря да диша. Но устните на ранения отново помръднаха. — Стоянов носел ли е пари у себе си? — попита.
— Носел е. И истински, и фалшиви.
— Гад мръсен… Така си и знаех. Запомни едно име, капитане. Нурбагандов. Запомни ли?
— Да. Знам това име.
— Беше поръчка на Стоянов.
— На вас ли го поръча?
— Не, на друг някой. Но аз научих за това. Исках да взема пари от него… за Лолита. Не се получи. Затова се захванах да продавам апартамента. Исках на нея да помогна.
— Изнудвали сте го? — сети се Доценко.
— А, не бе, ще си играя с него! — Нещо като злобен присмех изкриви устните на Паригин. — Ние с тебе, капитане, играем в различни отбори и аз ти разказвам това само за да не свързващ Аня с мръсотията. Знам ви хватките, стоварвате всичко върху покойниците, та живите да живеят по-лесно. Не я закачай, не мърси паметта й, моля те. Тя е добро момиче.
— Тя е убила Стоянов — възрази Михаил. — Служители на милицията са видели как тя го е бутнала от високото.
— Лъжи… Аз снимах всичко с камерата, видях всичко… Аня само се защитаваше. Той започна пръв. Не искаше да плати… — На Паригин явно му стана по-зле, той дишаше тежко и пресекливо.