Мъжки игри

— Някаква техника. Гена, ваша ли е?

Генадий хвърли поглед към поставените в ъгъла калъфи и отрицателно поклати глава.

— Не, за пръв път виждам тези неща. Да не са крадени? Това ли търсехте тук?

— И това — без да й мигне окото, излъга Настя.

— Може би са на Аня?

— Може би. Юра, виж ги, ако обичаш, аз нищо не разбирам.

Коротков ловко дръпна циповете на калъфите.

— Така, да видим… Тук има камера, и то с някакви екстри, никога не съм виждал такива. Ами това тук какво е? А, сетих се! Това е приспособление за нощно снимане, но с много необичайна конструкция. А какво е това? Тук имаме бинокъл, също за нощно виждане.

Настя се притесняваше, имаше чувството, че твърде дълго стоят в апартамента и оставят прекалено много следи от пребиваването си тук.

— Генадий, ако обичате, вземете някакво листче и напишете бележка на Анна — помоли тя.

— На Анна ли? — страшно се изненада той. — Нали ми казахте, че е умряла?

— Но откъде вие ще знаете това? — възрази Настя. — Дошли сте в своя апартамент, не сте заварили наемателката, взели сте си якето и е съвсем естествено да й напишете бележка, инак тя може да помисли, че някой просто е откраднал якето. Тук явно живее някакъв мъж и той определено ще се разтревожи, ако дойде и види, че някой е влизал. Не бива да го безпокоим напразно.

— Ами аз мога да оставя якето където си беше, не ми трябва.

— А следите? Гена, трима души не могат да се въртят известно време в това тясно пространство, без да оставят следи. Със сигурност нещо сме разместили. Престъпниците са хора внимателни и предпазливи, те автоматично забелязват такива неща.

Генадий разбиращо кимна, извади от джоба си бележник и на откъснато от него листче написа няколко думи. След като оставиха бележката на видно място, те напуснаха жилището, в което Анна Лазарева бе прекарала последните си дни.