Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
със кралски корен, развален от разни
неблагородни присади, очаква
последен тласък, за да полети
във бездната на пълната забрава;
която, участ за да се избегне,
ний молим ваша милост да поеме
товара и властта на таз страна
не в качеството на регент, настойник,
домоуправител, служител, който
полага труд за други, а като
наследник по закона на кръвта,
комуто се полага да получи,
което си е негово — в тоз случай:
престол, владичество, върховна власт.
Това — ведно със тези ваши верни
и любещи ви граждани, подтикван
от тяхната настойчивост — аз прося
за благото на Англия от вас!
РИЧАРД
Не знам кое от тези две неща:
да ви напусна, без да кажа дума,
или пък да ви смъмря, по-добре
ще съответствува на моя сан
и вашто положение, милорд.
Ако не ви отвърна, може би
ще си помислите, че ням от радост,
приемам мълком златния хомот,
предлаган ми от вас така безумно;
ако упрекна ви за тази просба,
пропита с топла преданост към мен,
тогава пък приятеля ще скастря.
За да избягна първата опасност
чрез ясен отговор и при това
във втората да не попадна с него,
веднаж завинаги ви казвам тъй:
Макар признателен за обичта ви,
аз себе си не мога да призная
достоен за предлаганата титла.
Дори да нямах всички тези пречки
по пътя към короната и тя
да беше явно моя, както бива
наследство или доход от земя,
все пак аз толкова съм беден духом
и толкова богат откъм недъзи,
че предпочел бих като плитък чълн,
негоден за голямото море,
да се укрия сам от своя ранг,
наместо да заплавам и загина
в мъглите му от царственост и слава.
Но, слава Богу, аз не съм ви нужен —
пък и от много сам се бих нуждаел,
ако би трябвало да ви помогна —
плод царствен дал е царственият ствол
и той, узрял с годините, ще стане
подхождащ за държавния ни скиптър
и ще направи — в туй не се съмнявам —
щастливи всички ни през свойто време.
На него аз възлагам туй, което
предлагате на мен: правата кралски,
дар от Фортуна, на които аз,
не дай си Боже, да посегна с пръст!
БЪКИНГАМ
Тез ваши доводи, милорд, говорят
за съвестност, но, видени отблизо,
оказват се безсилни и дребнави.
Вий казвате, че Едуард е син
на брат ви. Туй е вярно. Но не е
от брак законен, тъй като крал Едуард
бе най-напред жених на лейди Люси
(което нещо майка ви е жива
да потвърди), а след това пък свързан
задочно с френската принцеса Бона.
Като разкъса тези два обета,
една просителка, една лукава
повехнала вдовица със деца,
отдавна в залеза на свойта хубост,
подмами похотливия му поглед
и провали високия му сан
в позора на омразното двуженство.
Така от незаконен брак баща ви
доби тоз „принц“, когото ние само
от възпитание зовяхме тъй…
и бих намерил по-горчиви думи,
но почитта към живите ме кара
да слагам граници на свойта реч.
И тъй, милорд, за себе си вземете
предлагания ви върховен сан,
поне за да възвърнете рода си
от днешната развала и упадък
във неговото правилно русло.
КМЕТЪТ
И гражданите молят ви, милорд!
БЪКИНГАМ
Недейте, сър, отблъсва обичта им!
КЕЙТСБИ
Възрадвайте законната им просба!
РИЧАРД
Защо ми струпвате туй тежко бреме
Не са за мен величие и власт.
Не ме разбирайте накриво, моля,
не мога и не ща да ви отстъпя!
БЪКИНГАМ
Отказвате, защото любовта
ви пречи да отнемете престола
от своя малолетен братов син —
известни са доброто ви сърце,
душевната ви мекост, обичта ви
към вашите роднини и към всички
съсловия в страната! — ала знайте: