Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Само ти ще ми върнеш коня и дрехите!
— Само ти ще ни върнеш отмъкнатото! — възкликнали и всички измамени. — Ние я хванахме, предадохме ти я! Хайде да тръгваме при дивана на халифа!
Хасан Шарр ат-Тарик бил вече в дивана, когато там дошли валията, бедуинът и останалите измамени.
— Окрадоха ни! Излъгаха ни! — завикали всички пред халифа.
— Кой ви е обидил? — запитал той.
Пристъпил всеки и разказал историята си. Накрая и валията викнал:
— О, емир на правоверните, тя измами и мене! Продаде ми тези петимата за хиляда динара, пък те били волни хора!
— Аз ще ви върна онова, което сте изгубили! — казал халифът и се обърнал към Ахмад Данаф. — Предводителю Ахмад! Задължавам те да ми доведеш старицата!
— Имаш я от мене и не се съмнявай! — рекъл той.
Халифът наредил петимата да останат при него. А Ахмад Данаф излязъл навън с дружината си и всички започнали да се питат:
— Как да я уловим? Че една ли старица броди из града? Да се посъветваме с Хасан Шуман!
Обадил се един на име Ахмад Катаф ал-Джамал:
— Че защо да се съветваме с Хасан Шуман? Да не би той да е нещо повече от нас?
— Абе, ей! — избухнал самият Хасан. — Как смееш да ми се подиграваш? Кълна се в Аллаха, този път няма да ви помагам! — и ги оставил разгневен.
— Момчета! — разпоредил се Ахмад Данаф. — Нека всеки десетник вземе хората си и да тръгне към някоя махала!
Катаф ал-Джамал подбрал хората си, пратил всеки към отделна махала. Тръгнал слух по града, че Ахмад Данаф се е заел да търси Далила Мухтала.
— Майко! — рекла дъщеря й Зейнаб. — Ако си толкова хитра, можеш ли да измамиш Ахмад Данаф и хората му?!
— Аз от тях не се боя, дъще! — отговорила Далила. — Страх ме е само от Хасан Шуман!
— Кълна се в косите си! — възкликнала дъщерята. — Този път ще прибера дрехите на всичките четирийсет и един мъже!
Зейнаб скрила лицето си под покривало и отишла при един продавач на благовония, който имал свободна стая с две врати — предна и задна. Дала му един динар и рекла:
— Вземи този динар и ми остави стаята си да я използвам до мръкване!
Той й дал ключовете от стаята. Тя я подредила, сложила пред всяко място за сядане по една софра и ядене, и пиене, открила си лицето и застанала пред вратата. Насреща й — Катаф ал-Джамал с хората си.
— Ти ли си предводителят Ахмад Данаф? — запитала тя.
— Не съм, но съм от неговите хора! Тръгнали сме да търсим една старица измамница, която отнема имането на хората! Но ти коя си и какво правиш тук?
— Баща ми бе кръчмар в Мосул! — отговорила Зейнаб. — Той умря и ми остави много пари! Дойдох в този град, защото ме бе страх от тамошните управници. Поразпитах хората кой ще може да ме закриля, а те ми отговориха: „Само Ахмад Данаф!“
— Днес ще те срещнем с него! — обещали всички един през друг.
— А вие заповядайте! — замолила ги тя. — Не ми скършвайте хатъра, вземете си по хапка, пийнете си чаша вино!
Съгласили се десетимата, тя ги въвела в стаята, яли, що яли и се наяли, пили, що пили и се напили. Зейнаб им била сипала омайно биле в чашите и те заспали. Тогава ги разсъблякла всичките и ги натикала в килера. После дошла втората десетка, третата и четвъртата — и с всички направила същото.
Ето че накрая дошъл и самият Ахмад Данаф. Тя целунала ръцете му, той видял откритото й лице и много си я харесал.
— Ти ли си предводителят Ахмад Данаф? — запитала го тя.
— Да! — отговорил той. — А ти коя си?
— Аз съм от чужди краища, от Мосул съм! Искам да ме вземеш под закрилата си! Валията иска много от мене, но аз искам да го давам на тебе, че ти повече заслужаваш!
— Нищо няма да даваш! — рекъл Ахмад Данаф.
— Моля те, не ми скършвай хатъра! — рекла Зейнаб. — Хапни от гозбите ми!
Влязъл той, пил доста от виното й и се търкулнал пиян от омайното й биле. Съблякла го, взела дрехите му, натоварила всичко върху коня на бедуина и магарето на магаретаря и се прибрала у дома.
Отворил по едно време Катаф ал-Джамал очи и видял, че е гол. Видял Ахмад Данаф и дружината му — всичките замаяни, всичките голи-голенички!
— Каква стана тя, момчета! — възкликнал Ахмад Данаф. — Ние се въртим из града да я хванем, а тази разпътница нас хвана! Ах, да я пипнем и да я закачим на гредата, пък да я оставим да си пукне там!…
По същото време Хасан Шуман запитал стражите:
— Къде е Ахмад Данаф, къде е дружината му?