Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
-Така че тази Луиза се е превърнала по време на секс и убила съпруга си и полицията я е хванала.
Не добавих, че бях изненадана, че не са я застреляли на място. Борейки се с голям лош вълк ядящ тяло на добър малък човек, би било достатъчна причина да стреляш, да убиеш.
-Луиза сама се е предала. Мисля, че ако не вярваше, че самоубийството е грях, би се самоубила.
Тръгна към мен, вървейки към плъзгащата се стъклена врата, облегна чело на стъклото все едно бе уморен.
Искаше ми се да кажа, че не е негова вината, но бе. Той бе нейният спонсор, единият, който трябваше да я научи как да бъде шейпшифтър. Научих го от работата с леопардите и Ричард, и глутницата на Върн в Тенеси, че оргазъм в какъвто и да е вид е един от истинските тестове за техния контрол. Оргазмът би трябвало да е освобождение, но наистина да се откажеш от контрола си означава да промениш формата си и това бе най-крайният кошмар, когато имаш човешки любовник. Ричард ми обясняваше достатъчно често за това, когато излизахме, че той няма доверие на себе си в нощта на пълнолунието, или денят преди това. Не се боеше да загуби контрол или да ме убие, просто да загуби контрол и да ме изплаши до смърт. Или по-честно, да ме отврати. Той се преобрази върху мен веднъж и това нямаше нищо общо със секса. И това едно преживяване ме накара да избягам към Жан-Клод. Е, Ричард се промени върху мен и го гледах да яде някого.
Не знаех какво да кажа. Всичко, което знаех бе, че трябва да кажа нещо, че тишината е почти толкова лоша колкото нищо.
Той проговори без да се обръща:
-Давай, Анита, кажи ми, че съм глупак. Кажи ми че пожертвах тях двамата на олтара на идеалите си.
Гласът му бе достатъчно горчив да се задавя, просто чувайки болката му.
-Луиза и съпруга й искали да се запазят верни на това кои са. Ти искаше да им помогнеш. Това е напълно, логическо за теб.
Гласът ми бе празен, но поне не бе провокиращ. Това бе най-доброто, на което съм способна. Защото бе напразно, напразно защото Ричард и момичето и нейния годеник са се бояли повече за вида си отколкото за реалността. Или може би просто съм цинична и уморена, ох, толкова уморена.
Бе като всяка наистина добра трагедия - напълно зависима от характерите на замесените хора. Ако Ричард бе по-практичен и по-малко идеалист, ако Луиза и покойния й съпруг за били по-малко религиозни, по-малко чисти; по дяволите, ако съпругът наистина я е довел до оргазъм само с проникване, тогава ако бе по-малко талантлив. Толкова много неща са станали, за да влошат нещата.
-Да, бе перфектно, логическо за мен и сгреших. Трябваше да я накарам първият й път с Гай да е където глутницата може да се намеси, да го спаси. Но Луиза бе толкова... деликатна относно това. Просто не можех да се намеся. Не можех да я накарам да се съблече пред непознати и да накарам най-интимният й момент да бъде пред свидетели. Не можех да го направя.
Не знаех какво да кажа. Направих единственото, на което съм способна да го утеша. Отидох до него и поставих ръце около кръста му, гърдите ми бяха срещу гладкият му гръб и го държах.
-Толкова съжалявам, Ричард, толкова много съжалявам.
Тялото му започна да се тресе и осъзнах, че отново плаче, отново без звук, но не нежно. Подсмърчането му караше тялото му да се тресе, но единственият звук, който си позволи бе наситения трепет на дъха му, докато се опитваше да си поеме достатъчно въздух.
Бавно се плъзна на коленете си, ръцете му издадоха груб звук надолу по стъклото на вратата, все едно се опитваше да му смъкне кожата, докато ръката му се плъзгаше по стъклото. Останах изправена, облегната на него, опирайки главата му срещу тялото си, ръцете ми на раменете и гърдите му, опитвайки се да го задържа.
Той се облегна назад и изведнъж се опитвах да задържа цялата му тежест, докато се наведе към пода. Подхлъзнах се на робата на подгъва и се озовахме на пода, с главата и раменете му в скута ми и аз опитваща да се изправи. Възелът на хавлията бе отпуснат и дълга, недокосната линия от тялото му се покажа от кръста надолу до краката му. Хавлията бе все още на място, но бе изгубена битка.
Устата му се отвори в беззвучен плач, тогава изведнъж имаше звук. Той издаде груб, сърцераздирателен вик и звукът изглежда освободи нещо в него. Защото плачът бе изведнъж силен, пълен с малки, ужасно, болезнени звуци. Той плачеше и цивреше, и крещеше и стискаше ръцете ми, достатъчно, че да получа синини. И всичко, на което бях способна бе да го държа, докосвам, притискам, докато затихне. Най-накрая се плъзна на една страна, горната част на тялото му бе толкова навътре върху скута ми, колкото му позволяваше, останалата част от него се нагъна, така че едно нещо да остане покрито. Кърпата образува купчина на пода под него. Дори не знаех кога бе паднала. Донякъде се гордее с това, защото обикновено като видя Ричард гол губя около четиридесет точни от Щ-то си и повече от способността си да мисля логично. Но сега, болката му бе така тежка, че пое връх. Имаше нужна от утеха, не секс.