Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Погледнах на горе към високия мъж.
-Никой не е покорил никого.
Мърл коленичи до нас.
-Мисля, че си права. Бе както Улфрика каза, той се оттегли. Можеше да продължи да се бори докато един от вас спечели или загуби, но той избра да се откаже.
Спомних си някой да казва на Ричард да го контролира, то бе неговия звяр. Погледнах към Ричард.
-Спря, нали?
-Не ме интересува кой от нас е по-доминиращ, Анита. Този вид игри никога не са значели нищо за мен, освен ако хората не ме принудят да ги играя.
-Каза нещо за лекуването на Грегорий. Какво имаше в предвид?
Започна да се изкачва по-нагоре по тялото ми, плъзгайки тялото си по моето. Можех да усетя слузта от тениската ми да се размазва по голият ми стомах и почти голите ми гърди. Отвращението ми явно се е показало по лицето ми, защото той попита:
-Какво не е наред?
-Тениската ти е покрита със слуз и лежа в локва от слуз. Не исках да ме оставиш да стана проста, за да се махнеш от мен, исках да се махна от цялата тази каша.
Той застана на колене, краката му от двете ми страни. Можех да усетя зверовете ни да се протягат между нас като нещо, което трябва да се вижда с очи, сякаш главите им бяха подпрени в гърдите на другия. Предложи ми ръка. Погледнах го.
-Знам, че не ти е нужна помощ, Анита. Зверовете ни се докосват сега. Това е близка връзка и физическата връзка ще помогне да я поддържаме докато приключим с Грегорий.
Не ми бе нужен честният поглед в очите му, за да знам, че казва истината, белезите все още бяха отворени между нас. Знаех че казва истината.
Поех ръката му и той ме вдигна на крака. Изправянето болеше и или го беше почувствал, или го беше видял на лицето ми.
-Нараних те - каза той меко.
-Наранихме се взаимно- можех да усетя, че е схванат, понаболяваше го, но се движеше сякаш не бе така, а аз все още се движех човешки схванато.
Вдигна долният край на тениската си все още държеше ръката ми.
-Докосни ме.
Погледнах го и той се засмя.
-Просто поддържам физическият контакт, Анита. Няма нищо на ум. Но се нуждая от двете си ръце.
Положих ръка на кръста му, много леко.
Той поклати глава.
-Ще си сваля ризата.
Ако не можеш да докоснеш нечии длани или почти всяко място от горната част на тялото му, ти свършват благоприличните места, по който можеш да го докоснеш. Справих се като плъзнах ръка под мокрото му горнище, докосвайки меката твърдост на торса му. Дори кожата му беше влажна от ризата, която бе подгизнала.
Ричард издърпа ризата през главата си, а аз останах на сантиметри от него, докато той разкриваше равността на стомаха си, мускулестите извивки на гърдите му и изпъването на гърба му докато събличаше ризата.
Гледката на тялото му, похотта, която винаги идваше когато го видя без дрехи, притисна моя звяр срещу неговия. Усетих козините да се търкат една в друга, нежно завъртане на сила, която се усещаше сякаш някой бе взел коприна и бе погалил най-интимните ми части. Дъхът на Ричард секна внезапно. Силно се концентрирах да спра с движението си, но това, че го направих без замисъл доведе червенина на лицето ми. Погледнах към земята, все още го докосвах с дланта си, точно над дънките, но внезапно усетих докосването интимно. Исках да отдръпна ръка, но неговата покри моята преди да мога да помръдна. Притисна ръката ми здраво, но не силно. Докосна брадичката ми, повдигна лицето ми докато не го гледах.
-Всичко е наред, Анита. Обожавам факта, че просто виждайки ме предизвиква такава реакция в теб.
Изчервяването, което бе започнало да си отива се върна по-силно. Той се засмя ниско и меко, с този тембър, който мъжкият смях придобива, когато си мисли за интимни неща.
- Липсваше ми, Анита.
Погледнах го
-Ти също ми липсваше.
Звяра му премина през мен в ураган от сила и усещания която ме оставиха задъхана. Звярът ми отвърна на неговият. Изглежда не можех да се спра. Може би не исках.Тези форми, изградени от сенки се отъркваха един в друг, през нас, докато не можех да дишам, да мисля. Бе Ричард, който се отдръпна първи и каза:
-Боже Господи, никога не съм мислил...- усетих усилието което му струва да се отдръпне, да спре. Лицето му изразяваше работа, не безсмислен поглед, но можех да усетя трепета на други неща в него.
Гласът му бе оживен:
-Ще извикам звяра на Джамил по начина по който трябва да бъде направено. Усети какво правя, как използвам своя звяр, за да извикам неговият.
Моят глас бе леко бездиханен -Тогава ще го направя на Грегорий.