Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Имах момент да видя блясъка на сълзите на затъмненото му лице, тогава той наведе глава и се извърна на стола си, така че да не го виждам. Движението постави повече от тялото му на изгарящата златиста светлина, но илюзията за ореоли и сенки бе изчезнала.
Вървях до масата, останах достатъчно близо да докосна голите му рамене, несигурна дали трябва.
-Ричард какво има?
Поклати глава без да ме поглежда.
Протегнах ръка, докоснах нежно гладкостта на рамото му. Не ми каза да се махам и не се отдръпна. Добре. Докоснах сълзите по бузата най-близо до мен, избърсвайки ги с ръката си. Напомни ми как утеших Натаниел по-рано.
Докоснах брадичката на Ричард, обръщайки лицето му към своето, и избърсах сълзите на другата му буза с края на робата си.
-Говори с мен, Ричард, моля те.
Той се усмихна. Може би бе „моля”, не използвах често тази дума.
-Никога не съм виждал това преди.
Докосна много нежно плата.
Нямаше да бъда разсеяна, дори от него, забелязващ какво нося с него в ума си.
-Трябва да си уморен колкото и аз, Ричард. Какво те задържа?
Погледна надолу, после нагоре и имаше такава тъга в тъмните му очи, че почти казах не, недей, но той имаше нужда да говори.
-Луиза е в затвора, а Гай е мъртъв Кимнах.
-Не разпознавам имената.
-Луиза е една от най-новите върколаци - погледна отново надолу, без да срещне очите ми. - Гай е нейният годеник... съпруг, починал съпруг.
Покри лицето си с длани, поклащайки глава отново и отново.
Задържах китките му, навеждайки ръцете му, за да видя очите ме.
-Ричард, говори с мен.
Ръцете му се превърнаха в хватка, държаща ръцете ми. Държахме ръце, докато наблюдавах болката в очите му да се превръща в думи.
-Луиза убила Гай на техния меден месец, вчера. Получих обаждането точно преди да дойда тук.
-Не разбирам. Ужасно е, трагично, но... - казах.
-Бях нейният спонсор. Тренирах я да контролира звяра си и тя изгубила този контрол на своя меден месец по време на...
Наведе глава и повдигна ръцете ми, така че челото му да почива върху опакото на ръцете ми.
-Тя е изгубила контрол по време на секс. - довърших вместо него.
Той кимна, лицето му все още бе притиснато към дланите ми.
-Загубвайки девствеността си. - каза той, с мъмрещ, тих глас.
-Да не каза девственост?
Отдръпна се от мен, оставяйки ръцете си на бедрата и за първи път забелязах, че носи кърпа около кръста си.
-Да.
-Искаш да кажеш, че никога не се опитвала да контролира звяра си по време на сношение? - попитах.
Кимна с глава.
-Сгодени са повече то две години преди Лайза да бъде ухапана и да стане една от нас. Искали са да изчакат до сватбената си нощ.
-Достойно - казах аз. - И оргазъм до определена точна, си е оргазъм. Ако се е контролирала по време на оргазъм без проникване, тогава би трябвало да е способна да се контролира по време на сношение, също - докоснах рамото му. - Направил си каквото можеш за нея.
Отдръпна се все едно съм го изгорила, ставайки толкова внезапно, че столът се блъсна назад към кухненския плот, после на земята. По-скоро почувствах отколкото видях хората на вратата. Казах:
-Добре сме - обърнах се към Шанг-Да, Мърл и двата плъхолака, все още колебаещи се на вратата. - Добре сме, вървете.
Отдръпнаха се, но знаех сега, че имаме публика, защото не бяха твърде далеч.
Ричард остана по-средата на кухнята ми, носейки нищо освен кърпа и златистата светлина на изгрева. Обикновено това би ме разсеяло от всичко разумно, но не тази сутрин. Болката на лицето му бе по-важна от тялото му точно сега. Гледайки го, стоейки така крехко, така наранен, имах идея, ужасна идея.
-Моля те, каже ми че не е искала да чака за какъвто и да е сексуален контакт до медения месец?
Той подигна брадичка и арогантността мина през него. Но бе маска и аз сега виждах през нея. Отдолу бе изплашен и виновен.
-Научих я да контролира звяра си по време на гняв, тъга, страх, болка, всяка екстремна емоция, но не и секс. Уважавах мнението й.
Вгледах се в него. Това бе нещо така типично за поведението на Ричард. Теоретично дори одобрявах, но теория и практика не са едно и също нещо. В истинския живот би било лоша идея и Ричард би трябвало да знае по-добре от мен.
Почувствах лицето ми да става празно. Бе добро лице за полицай. Не мислех нищо и исках да му покажа това.