Окованият нарцис

-Тогава ме пусни долу.

Той наполовина вървя, наполовина се плъзна към леглото, постави ме на него, като падна на колене до мен. Смееше се, когато допълзя на леглото до мен. Легна до мен, коленете му стърчаха над края на леглото, въпреки че той бе достатъчно висок, че краката му наистина да докоснах пода, докато лежи така, може би висят не бе точната дума. Лежахме един до друг на леглото, смеейки се нежно, без да се докосваме. Извърнахме главите си така че едновременно да се погледне един другиго. Очите му блестяха от смеха, цялото му лице почти блестеше от него. Протегнах се и проследих следите от смеха по устните му. Смехът започна да изчезва от както започнах да го докосвам, очите му се изпълниха с нещо по-мрачно, по-сериозно, но по-малко ценно. Завъртя се на една страна. Движението постави ръцете ми отстрани на лицето му. Той потърка лицето си в ръката ми, с затворени очи, устни леко разтворени.

Обърнах се по корем и придвижих към него, с ръце още на лицето му. Той отвори очи, гледайки ме да пълзя към него. Повдигнах се на ръце и колене и гледах очите му, докато се навеждах да го целуна. Имаше желание, но имаше и нещо друго, нещо чупливо. Дали очите ми отразяваха този поглед, наполовина желание, наполовина страх, искащи, страхуващи се да искат, нуждаещи и страхуващи се от нуждата?

Устата ми покри неговата, устните ни се докоснаха, деликатни като пеперуди под повея на топлия летен въздух, докосвайки се, без да се докосват, плъзгащи се една в друго, отдръпвайки се. Ръката му сграбчи врата ми отзад, насилвайки устата ми да се притисне към неговата, силно, платно. Използва езика и устните си насила да разтвори устните ми. Отворих се за него и се редувахме се да изследваме устата на другия. Той застана на колене, с ръка все още притисната към шията ми, устните ни заключени заедно. Той се отдръпва, пропълзявайки заднешком към горната част на леглото, оставайки ме да коленича сама в центъра на леглото. Протегна се под завивките, извади възглавниците, намести се, гледаше ме. Имаше нещо почти декадентски* в него, гол, облегнат, наблюдаващ ме.

(Декадентство - Течение в литературата и изкуството, зародило се в края на XIX в., което се стреми към краен индивидуализъм и естетизъм. )

Наведох се към него, имайки малко проблеми с фокусирането, с мисловната дейност. Най-накрая успях да кажа:

-Какво има?

-Нищо - каза той с дълбок глас, по-нисък от обикновено. Не бе ревът на звяра му, бе обикновен мъжки звук. - Искам да прекарам звяра си през теб, Анита.

За части от секундата си помислих че е евфемизъм, после осъзнах, че има в предвид точно каквото каза.

-Ричард, не знам.

-Знам, че не обичаш подобни ненормални неща по време на секс, но Анита... - той се настани на възглавниците по странен начин, който някак си ми напомни, че не е човек.

- Почувствах звяра ти. Завъртя се през мен.

Само да го чуя отне за мен част от блясъка. Седнах назад в леглото, все още на колене, но вече не изправени, ръцете бяха в скъта ми.