Последният валс на Матилда

Макар и да не знаеше защо го прави, тя започна да се грижи за външността си, откакто Фин започна да идва, и се стараеше роклята й да е изгладена, а обувките лъснати. Старите ботуши, филцовата шапка и кожените панталони бяха прибрани, косата й вече не бе рошава. Казваше си, че промяната се дължи на факта, че вече е собственик на богата ферма и, като такава, не й подхожда да се облича като мъжкарана. Вътрешно обаче се питаше дали Фин не е истинската причина за тази промяна.

Той почука на вратата и тя го покани да влезе. Матилда очакваше съботните вечери с голямо нетърпение и за тази вечер беше намислила да изпробва една нова рецепта от списание, но сега вече нямаше да има време. Налагаше се да се задоволят с остатъците от вчерашното печено.

— Добър ден, Фин. Изненада ме неподготвена. Времето лети, когато рисувам.

— Щом е заради рисуването, няма проблем. Наистина си уловила духа на старата къща в тази рисунка. Не съм знаел, че имаш такъв талант.

Той се обърна към нея и се усмихна. За първи път Матилда забеляза едва доловимата промяна в него. Ризата му светеше от чистота, панталоните бяха изгладени. Беше обръснат, с чисти нокти и подстригана коса. Усилията му да укроти буйните ирландски къдрици, като ги приглади с вода, бяха похвални, но не особено успешни. Това също бе част от чара му.

Тя се изчерви и се обърна.

— Тази вечер ще трябва да се задоволим с нещо набързо приготвено. Надявам се, че не си много гладен?

— Не се притеснявай — отговори той с топлия си глас. — Дай ми една бира и аз ще обеля картофите.

Те приготвиха мълчаливо вечерята, изнесоха чиниите със студено месо, картофи и туршия на верандата и седнаха да вечерят под меката светлина на керосиновата лампа. Любовта, с която Фин описваше как е прекарал деня с неговите любими коне й действаше заразително. Той беше човек, който живееше в хармония със земята и собствената си личност. Докато слушаше плътния му, мелодичен глас, Матилда усещаше, че тези мигове са много ценни за нея. Той бе млад и красив и може би скоро щеше да срещне някое момиче, да се влюби и приятелството им щеше да мине на втори план.

Тя се отърси от тези мисли и отпи от бирата си. Навярно бе настъпил моментът да му обърне внимание, че тяхното невинно приятелство е обект на приказки и да му даде възможност да се отдръпне, преди да е станало твърде късно.

— Знаеш ли, че хората са започнали да приказват по наш адрес? — подхвърли тихо тя.

Под светлината на лампата очите му приличаха на два тъмни скъпоценни камъка. Той прокара пръсти през косата си.