Три сестри, три кралици

Чичото на Арчибалд, Гавин Дъглас, е почетен гост в кралския двор на Лондон и е казал на всички, че съм любовница на херцога на Олбъни. Заявява, че добрият херцог дошъл в Шотландия единствено за да ме прелъсти, да убие сина ми и да се възкачи на трона.

Дори само това е лудост: безумно е да се изрича, още по-ужасно — да се чува, но Гавин Дъглас казва дори повече. Твърди, че херцогът държи сина ми в бедност, отмъква червеното кадифе и ръкавите от златен брокат за собствените си пажове, не позволява на сина ми да се среща с възпитателите си или дори да се храни. Казва, че регентът оставя младия крал да гладува до смърт и че аз допускам това да се случва, и заедно ще предявим претенции за трона. По-лошо — ако може да има по-лошо — твърди, че херцогът е отровил клетото ми покойно дете, Александър. Казват, че деля легло с убиеца на сина си. Говорят това в Уестминстър и тронната зала в Гринич, и никой — нито брат ми, кралят, нито снаха ми, кралицата, нито тяхната любимка, собствената ми малка сестра, Мери, — не скача възмутено да го отрече. Дори Мери не възроптава, че това не може да е вярно.

Как е възможно тримата да не се застъпят за мен? Катерина ме видя само месеци след като бях научила за смъртта на Александър. Видя ме неспособна да изрека името му от мъка. Двете с Мери ме прегръщаха, докато ридаех за него. Как може да слуша как моят отявлен враг казва, че любимият ми е убил сина ми, и че аз съм го допуснала?

Те двете, моите две сестри, са ме наскърбявали преди, пренебрегвали са ме, разбирали са ме погрешно. Но това е по-сериозно от всичко. Този път отправят обвинения, които не бих отправила и на вещица. Мисля, че сигурно са си изгубили ума. Мисля, че всички те са си изгубили ума и са забравили какво бяхме една за друга. Казах, че те не са ми сестри, че ще ги забравя. Но те стигнаха по-далеч: превърнаха се в мои врагове.