Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Времето нямаше намерение да се оправя. Нина гледаше напред, докато надуваемата лодка, в която се намираха, приближи пустия бряг. Върховете на планините едва се виждаха, бяха покрити от ниски облаци, а по склоновете им се беше спуснала мрачна мъгла. Целият пейзаж беше монохромен, нито един различен цвят не се забелязваше, за да наруши монотонността на белия сняг и сивите скали.

- Можеше и да е по-лошо - каза Еди, който стоеше зад съпругата си. - Поне не вали.

- Сигурна съм, че ще намери начин - отвърна Нина.

Макар да беше облечена с много по-дебели дрехи от онези, които носеше във Валхала в Швеция, на жената ѝ беше изклю­чително студено.

- Няма да ни отнеме много време да стигнем до ямата - ре­шително каза Каган и посочи към втора лодка от другата им страна. Тази беше много по-голяма от тяхната и пренасяше оборудването на екипа - сред което бяха два от четирите им снегохода. - Трябва да изминем колко? Десет-единайсет ки­лометра? - Руснакът погледна към Бъркли за потвърждение; американецът кимна. - Ще следваме маршрута, указан в руните от Валхала, след което ще локализираме ямата... и ще пуснем „Чука на Тор“.

Мъжът погледна надолу. Между краката му се намираше ку­фарче, направено от изключително здрава пластмаса, в което беше стоманеният контейнер е биологичния контраагент.

- Неутрализираме ли етера, всичко това ще приключи. Ще можем да се завърнем у дома.

- Все още има много „ако“-та пред нас - отбеляза Нина. - Ако „ Чукът на Тор“ проработи. Ако ямата е тук. Ако сме превели ру­ните правилно. Мамка му, ако това въобще е правилният остров!

- Не се безпокой за превода - каза Бъркли подигравателно. - Свършил съм си работата.

- Ако не си беше свършил работата, нямаше сега да сме тук, в гъза на географията - напомни му Еди. - Струва ми се обаче, че се намираме на правилното място. Въпросът е, успели ли са Хойт и Лок да накарат Тува да им го покаже?

- Няма да бъдат толкова убедителни без мен - каза Нина.

Каган поклати глава.

- Това не е точно така. Залогът е прекалено голям, така че ще сторят каквото е необходимо. Ще намерят други начини да я принудят да преведе руните.

Остатъкът от краткото пътуване до брега премина в тягостна тишина. По заповед на Григори четиримата руски войници слязоха от плавателния съд и го издърпаха до чакъла, за да мо­гат останалите пътници да слязат от него и да разтоварят еки­пировката си. Докато те правеха това, четиримата отидоха до другата лодка и внимателно пренесоха снегоходите на грозния бряг. Превозните средства бяха частично разглобени, за да може да бъдат по-лесно транспортирани; мъжете започнаха да ги сглобяват, когато лодката се върна на „Академик Рожков“ за втория комплект.

- Тези момчета добри ли са? - попита Еди и посочи към че­тиримата младежи. - Къде ги намери?

- Те са членове на Отдел 201 - отвърна Каган. - За щастие, бяха далеч от бункера, на обучение. Призовах ги обратно за мисията.

- Защо имам странното усещане, че те са били единствените членове на Отдел 201, които си можел да повикаш? - попита Нина. Руснакът я изгледа печално, но не каза нищо.