![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко това изглежда като един съвършено контролиран експеримент в еволюцията на човешките общества. Континентът си е бил същият, само хората са били различни. Следователно обяснението за разликите между коренните австралийци и евроавстралийските общества може би се крие в различните хора, които ги съставят. Логиката на това типично расистко заключение е повече от възмутителна. Ще видим обаче, че то съдържа и една съвсем елементарна грешка.
Като първа стъпка в проверката на тази логика нека разгледаме произхода на самите хора. И Австралия, и Нова Гвинея са били заселени поне преди 40 000 години, по времето, когато още са били един континент. Един поглед на картата (Фигура 15.1) подсказва, че тези колонисти би трябвало да са дошли от най-близкия континент, Югоизточна Азия, като са се прехвърляли по островите на Индонезийския архипелаг. Този извод намира подкрепа в генетичните връзки между съвременните австралийци, новогвинейци и азиатци, както и в съхранилите се малочислени общности с подобни донякъде физически черти във Филипините, Малайския полуостров и Андаманските острови край Мианмар.
Веднъж стигнали до бреговете на Голяма Австралия, колонистите бързо са се разпространили из целия континент, за да заемат дори най-далечните и най-негостоприемни области. Фосилите и каменните сечива потвърждават, че преди 40 000 години те вече са присъствали в югозападния край на Австралия, а преди 35 000 години са достигнали югоизточното й крайбрежие и Тасмания, т.е. най-отдалечените й части, ако приемем, че преди това са минали през Западна Австралия или Нова Гвинея (които са и по-близо до Индонезия и Югоизточна Азия), а преди 30 000 години са стъпили и в студените новогвинейски планини. Всички тези ареали тогава са можели да бъдат достигнати по суша от запад. Затова пък колонизацията на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови (на североизток от Нова Гвинея), осъществена преди 35 000 години, е изисквала прекосяването на десетки мили в океана. Заселването може да е станало дори по-рано от предполагаемия период (между 40 000-та и 30 000-та година преди нашето време), тъй като вариращите дати трудно се различават при неизбежната експериментална грешка на радиовъглеродния анализ.
В епохата на Плейстоцена, когато Австралия и Нова Гвинея са били заселени за първи път, азиатският континент се е простирал още по̀ на изток и е включвал днешните острови Борнео, Ява и Бали, което ще рече, че тогавашната му югоизточна граница е била с около 1000 мили по-близо до Австралия. Но е трябвало да се прекосят поне осем протока, широки по петдесетина мили, за да се стигне от Борнео или Бали до Плейстоценска Австралия. Преди четирийсет хилядолетия това е можело да се осъществи само с бамбукови салове, които не са пример за особено високо развита технология, но вършат работа и все още се използват по южнокитайското крайбрежие. Тези плавания несъмнено са били трудни, защото след първата поява на хора в Голяма Австралия (преди 40 000 години) археолозите още не са открили убедителни данни, че през следващите десетки хилядолетия е имало и някакви други миграции. Едва в последните няколко е имало такива контакти, тъй като тогава се появяват азиатските свине в Нова Гвинея и азиатските кучета в Австралия.
Тоест човешките общества в Нова Гвинея и Австралия са се развивали в почти пълна изолация от азиатските, от които всъщност са произлезли. Тази изолации намира отражение в езиците, които днес се говорят там. След всичките тези хилядолетия нито един от езиците на австралийските аборигени или от основната група в Нова Гвинея (т.нар. папуаски езици) не показва някаква ясна прилика с който и да било от съвременните азиатски езици.
Изолацията е намерила отражение и в гените и физическата антропология. Генетичните изследвания показват, че австралийските аборигени и новогвинейските планинци по-скоро приличат на съвременните азиатци, отколкото на хора от друг континент, но връзката не е особено тясна. Като костна структура и физически черти австралийските аборигени и новогвинейците също се различават от повечето днешни жители на Югоизточна Азия — достатъчно е да сравните снимката на някой абориген с тази на китаец или индонезиец. Част от причините за тези различия се свеждат до това, че първите азиатски колонисти в Голяма Австралия са разполагали с достатъчно дълъг срок, за да се променят от своите останали вкъщи азиатски братовчеди, като през цялото това време е имало само ограничен генетичен обмен. Вероятно по-съществената причина е, че оригиналният генетичен материал от Югоизточна Азия (от който са произлезли и колонистите в Голяма Австралия) днес в общи линии е изместен от други азиатци, идващи най-вече от Китай.