Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Любов към безредието, несъмнено!

Кралицата-паяк се усмихна и излезе първа на балкона. Одрейди я последва и отново се спря, забелязала интересен детайл. Необичайна украса на парапета вляво. Фигура в естествена големина от почти ефирна субстанция, събрана в рехави плоскости и окръглени повърхности.

Присви очи и видя, че фигурата беше подобие на човешко същество. От мъжки или женски пол? В определени пози приличаше на мъж, в други бе като жена. Плоскостите и окръглянията реагираха на блуждаещите пориви на лекия бриз. Овесени бяха на тънки, почти невидими жици (напомнящи на шигърови), спускащи се от елегантно извита тръба, пъхната в купчина от някаква прозираща маса. Долните краища на фигурата докосваха носещата основа, която приличаше на струпани речни камъчета.

Одрейди не успяваше да откъсне очарования си поглед.

Защо ли току-що видяното ми напомня за Шийенината „Празнота“?

Раздвижено от вятъра, творението сякаш танцуваше, впускайки се от време на време в имитация на грациозен вървеж, след който пък изпълняваше бавен пирует, съпроводен от стремителни завъртания с протегнат нагоре и встрани крак.

— Наречена е „Балетмайстор“ — каза Дейма. — Някои пориви на вятъра я принуждават да изхвърля високо краката си. Виждала съм я да бяга грациозно като маратонец. А понякога изпълнява къси движения със стремителни повдигания на ръцете, които сякаш държат оръжия. Едновременно красива и грозна… Според мен артистът е сложил неточно име на творбата си, „Непознат Живот“ би било по-вярно.

Красота и грозота — едно и също. Непознат Живот.

Стоящото пред нея представляваше страшна заплаха за творението на Шийена. Одрейди почувства как я залива студената вълна на страха:

— Кой е създателят й?

— Нямам представа. Една от моите предшественици я донесла от планета, която сме унищожили. Защо те интересува?

Ето я онази неистовост, неподвластна никому. Естествено, отговори с други думи:

— Струва ми се, че и двете търсим обща основа за разбирателство, опитвайки се да открием сходни неща между нас.

Думите й обаче разпалиха оранжевия поглед:

— Вие можете да се опитвате да ни разберете, докато ние никак не държим да правим това!

— И двете произхождаме от общества на жени.

— Опасно е да мислите за нас като за издънки от вашия корен!

Разкритията на Мурбела обаче твърдят точно обратното. Появили сте се по време на Разпръскването от Говорещи с риби и свети майки, попаднали в екстремна ситуация.

Одрейди попита напълно добронамерено и без следа от присмех:

— Защо е опасно?

Смехът на Дейма бе неприятен. Отмъстителен. Старшата майка отново почувства приливната вълна на заплахата. Тук бе нужно нещо повече от познатото бин-джезъритско „опитай-отново-и-отново“. Тези жени бяха свикнали да убиват, когато ги разгневят. Рефлекс. Дейма го бе казала направо, щом спомена за спътницата си при разговора насаме между двете, а и сега току-що бе подала сигнал, че има определени граници за търпимостта й.

И все пак тя прави опити да преговаря, макар и по своему. Показва механичните си чудесии, властта и силата си, както и своето богатство. Но без нито едно предложение за съюзяване. Вещици, бъдете покорни прислужници и наши роби, а ние ще ви простим много неща. Хм, значи искат да завладеят и последната от „милиона планети“, така ли? Не, повече от това, разбира се, но посоченото от тях число е интересно.

Одрейди се зае с преоформянето на подхода си, изпълнена с повишено внимание. Светите майки прекалено лесно попадат в адаптивния модел. Разбира се, че съм много по-различна от вас, но ще променя нещо в себе си в името на общото съгласие. Това няма да мине при почитаемите мами. Те няма да приемат каквото и да е, загатващо и за най-незначително отстъпление от пълната власт. Твърдението на Дейма за предоставената твърде голяма търпимост по отношение на Одрейди говореше за нетърпящо възражение нейно върховенство спрямо сестрите й.

Височайшата за пореден път говореше с неизменния си властнически маниер.

Одрейди се заслуша. Твърде необичайно — според Кралицата-паяк едно от най-привлекателните неща у „Бин Джезърит“ бяха познанията и уменията им в имунната защита срещу нови заболявания.

Начинът им на атакуване ли ги доведе тук?

Откровеността й бе наивна. Край на отегчителните периодични прегледи, които да покажат дали в плътта не са се настанили потайни обитатели. А понякога и не толкова потайни. Нерядко дори очевадно опасни. „Бин Джезърит“ може да сложи край на всичко това, заради което ще бъде подходящо възнаграден…