Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

— Кажи си приказката — рече Дейма.

— Колко струвам като заложник?

Оранжев пламък!

— Очевидно въпросът е стоял вече пред вас — констатира Одрейди.

— Продължавай — изречено с постепенно избледняваме на оранжевото.

— Сестринството е подготвило три мои заместници.

Одрейди пусна в действие най-проницателния си взор.

— Възможно е да се отслабим взаимно така, че и двете страни да загинат.

— Можем да ви смажем като досадно насекомо!

Внимавай за оранжевото!

Старшата майка не се остави да бъде повлияна от предупреждението.

— Но ръката, която ни смачка, ще загнои, така че болестта ще унищожи и нея.

Не би могло да се каже по-ясно и без незначителни подробности.

— Невъзможно! — съпроводено с втренчен оранжев поглед.

— Мислиш ли, че не се досещаме как сте били върнати обратно по тези места от неприятелите си?

Най-опасният ми гамбит.

Одрейди проследи ефекта. Мрачното смръщване не беше единствената видима реакция на Дейма. Оранжевото изчезна, а очите й се оказаха в странно несъответствие с пламналото лице.

Тя кимна, сякаш височайшата мама бе отговорила, и добави:

— Спокойно можем да ви оставим с цялата ви уязвимост на онези, които връхлитат върху вас, на същите, които ви натикаха в тукашния cul de sac27.

— Мислиш ли, че ние…

— Знаем.

Е, поне аз знам.

Току-що разбраното донесе едновременно въодушевление и страх.

Какво ли представлява онова, което може да усмири тези жени?

— Просто събираме силите си, преди…

— Преди да се върнете на арената, където ще бъдете смазани, както добре го знаете! Защото там не можете да разчитате на преобладаващия си брой.

Гласът на Дейма потъна в мекото галахско произношение, трудно разбираемо за Одрейди:

— Значи те са били при… Получили предложение от… Какви глупци сте, за да повярвате на…

— Не съм казала, че сме повярвали.

— Ако Логно беше… — кимване с глава към помещението — … чула как разговаряш с мен, щеше да си мъртва, преди да успея да те предупредя.

— Доволна съм, че сме само двете.

— Но не разчитай особено на това, за да не стигнеш твърде далече.

Одрейди погледна над рамото й към зданието. Промените, внесени в строителния дизайн на Сдружението, веднага се набиваха в очи — дълга фасада с прозорци, много и екзотичен дървен материал, камъни с отблясък на скъпоценности.

Богатство.

Тя очевидно разполагаше с богатства, и то толкова големи, че за някои бе трудно да си ги представят. Всичко, поискано от Дейма, всичко, което може да бъде осигурено от подвластно и раболепно общество, щеше да й бъде предоставено веднага. Всичко освен свободата да се върне при поелите с Разпръскването.

Наистина, колко ли силно е въображението й, за да си повярва, че заточението може да свърши? И каква бе мощта, способна да върне себеподобна мощ обратно в старата Империя? Защо точно тук? Одрейди си даде сметка, че не е достатъчно смела, за да зададе въпроса.