Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Какво е това зло пламъче, блеснало в очите на Логно?

— Пийни — каза височайшата, подканяйки с жест Одрейди. — Идва от планета, за която никога не си чувала, сигурна съм. Събрахме всичко необходимо за производството на превъзходно кехлибарено грозде, което дава това отлично златно вино.

Дългата връзка на хората със скъпоценното древно питие овладя мислите на старшата майка. Богът Бакхус. Зърната, които ферментират или на корен, или в големите племенни бъчви.

— Не е отровно — продължи Дейма, понеже Одрейди се поколеба. — Уверявам те. Убиваме само когато се налага и е в наш интерес, но не сме тъпаци. Оставяме на тълпата да приказва какви злодеи сме и колко ни личи. Но теб не мога да те сбъркам с някого от тълпата.

Награди с усмивка собствената си духовитост. Явно не бе в състояние да прецени колко дебелашки изглеждат мъчителните й опити да имитира приятелско отношение.

Одрейди пое предложената чаша и отпи глътка.

— Изнамерено е от някой, който е искал да ни достави удоволствие — отбеляза височайшата, загледана внимателно в нея.

Поетата глътка се оказа напълно достатъчна. Сетивата на старшата майка мигом засякоха присъствието на чуждо вещество, а след няколко отмерени удара на сърцето си тя вече знаеше и защо то се е оказало в чашата.

За обезсилване на защитата, която шере осигурява срещу сондите им.

Тя регулира метаболизма си така, че да неутрализира субстанцията, след което обяви какво е направила.

Дейма се взря в очите на Логно:

— Ето защо никога не сме успявали да го сторим с вещиците! А ти дори не си подозирала! — Обвинението се стовари с почти физическа сила върху клетата й съратница и помощница.

— Това е една от имунните системи, чрез които се справяме с болестите — каза Одрейди.

Дейма хвърли чашата върху балконските кахли. Мина известно време, преди да възстанови спокойствието си. Логно се отдръпна бавно, държейки подноса почти като щит.

Значи не само се е промъквала към властта. За сестрите си тя е като смъртна опасност. Като такава трябва да я приема и аз.

— Някой ще плати за похабеното усилие — каза височайшата, а усмивката й не бе никак приятна.

Някой.

Някой е приготвил виното. Някой е сътворил танцуващата фигура. Някой ще плати. Не е важно да се посочи личността; остава само удоволствието или нуждата от възмездие. И раболепието.

— Не искам никой да нарушава мислите ми — разпореди се Дейма, отиде до парапета и се загледа в своя „Непознат Живот“, очевидно решила да се върне към формата, необходима за продължаване на пазарлъка.

Одрейди отново прехвърли вниманието си към Логно. Каква бе причината за нейното непрекъснато взиране, рязко и изпитателно, в господарката й? Без следа от обичаен за случая страх? Изведнъж помощницата се появи в съвсем нова, безкрайно опасна светлина.