![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Бе изненадана от собствената си реакция. Наоколо се носеше отпечатъкът на историческо отвращение от повторението на военното безумие, но жизнерадостният дух все още се наслаждаваше на новите способности, усвоени в „Бин Джезърит“.
Силите на почитаемите мами разполагаха с добро оръжие, успя да отбележи тя, докато незащитените от жегата поемащи приспособления на Тег вече трупаха наказателни точки; независимо от обстоятелствата обаче, отбранителният периметър рухна още преди да бе обърнала гръб на картината. Можа да чуе и воя на големия рушител, конструиран от Айдахо, който със скокообразни движения мина през проход високи дървета, поваляйки защитници вляво и вдясно.
От Другите Памети дойде странно сравнение. Напомняше на пътуващ цирк. Кацащи кораби, от които се изсипва човешки товар.
На централната арена! Кралицата-паяк! Никога не предприема действие, преди да я зърне човешко око!
Появата на личността на Одрейди предизвика забавна реакция:
Какво да се предположи за затворения характер на Сестринството?
Дар, какво става с теб долу? Трябва да си мъртва, Кралицата-паяк сигурно те е обвинила и е бясна от яд за случилото се.
Тя видя дългата следобедна сянка, хвърлена от дърветата напряко на полосата, в която бе разгърната атаката на Тег. Примамващо прикритие. Нареди на хората си да заобиколят. Не тръгвайте по привличащи ви просеки. Търсете трудни подстъпи и ползвайте тях.
Цитаделата се намираше в гигантска по размерите си ботаническа градина с необикновени дървета и още по-странни храсти, примесени с най-тривиални растителни видове; те бяха пръснати напосоки, сякаш разхвърляни от въртящо се в танц дете.
Метафората с цирка се понрави на Мурбела. Откриваше перспектива към наблюдаваното от нея.
В съзнанието й отекваха обявяваните едно след друго изпълнения.
Следете ей-там танцуващите животни — защитници на Кралицата-паяк, — подчиняващи се вкупом на подадените нареждан_ия! В първи ринг — главният номер под ръководството на Повелителя на арената Майлс Тег! Хората му изпълняват страхотни неща. Тук е талантът!_
Наблюдаваната сцена напомняше също тъй и режисирана битка в римски цирк. Мурбела оцени по достойнство алюзията. Гледката ставаше по-богата и наситена.
Приближават бойни кули, пълни с бронирани воини. Те влизат в бой. Пламъци дълбаят небето. Падат тела.
Но това бяха тела на истински хора с истински рани и истинска смърт. Заострените й благодарение на „Бин Джезърит“ сетива я принуждаваха да съжалява за загубите.
И родителите ми ли са били така пометени от вихъра?
Метафорите на Другите Памети се изгубиха. Пред нея беше Свързващият възел, виждан по същия начин и от Майлс Тег. Кърваво изстъпление, познато от събраните спомени, но и ново по своему. Тя гледаше напредващите войници и чуваше гласовете им.
Шокиран женски глас:
„Оня храст се обърна с писък към мен!“
Друг, мъжки:
„Никой не знае откъде са се пръкнали. Полепва по кожата ти и я прогаря.“
Мурбела чуваше шума на бойните действия откъм далечната страна на Цитаделата, но около позицията на Тег бе неестествено тихо. Виждаше частите да се промъкват през тъмните участъци затваряйки в пръстен кулата. Появи се и башарът на раменете на Стреги. За миг той се вгледа във фасадата на около половин клик пред тях. Тя веднага подбра изображението, към което бе насочил погледа си Тег. Там, зад прозорците, се виждаше някакво раздвижване.
Къде ли бяха онези мистериозни оръжия от последния рубеж, с които се очакваше да разполагат почитаемите мами?
Как ще постъпи той сега?
Тег бе загубил отсека с командния си пост, попаднал на лазерен удар извън сцената на решаващия сблъсък. Отсекът бе останал да лежи на едната си страна зад него; сега той бе яхнал раменете на Стреги в участък с препречващи пътя храсти, някои от които още пушеха. Заедно с отсека бе пропаднало и командното табло, но пък му бе останало сребристото подковообразно средство за връзка — макар и осакатено без усилвателите на центъра с командния пулт. Специалистите от комуникационните служби бяха приклекнали наблизо, треперещи и нервни от загубата на връзка с мястото на действието.
Шумът от боя отвъд сградите се усилваше. Той чуваше дрезгавите викове, силния съсък на раздиращите въздуха удари от тежките огнемети и по-слабото жужене на разрядите от големите лазестрели, примесени с фучащото „хъс-хъс“ на личните оръжия. Някъде вляво се долавяше приглушеното „дън-дън“ на попаднало в беда блиндирано средство. Оттам идваше и прорязващият слуха писък на метал в агония. Очевидно енергийната му система си бе отишла завинаги. То се влачеше по земята, оставяйки зад себе си кашата от зеленчукови градини.