Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Одрейди отново насочи вниманието си към чертите на лицето на Кралицата-паяк. Нос, който за мнозина би създал трудност да го опишат и минута, след като се отдалечат от нея. Може би прав? Да, донякъде… Вежди, неотличаващи се от косата с цвят на слама. Уста, в която при отваряне се вижда нещо розово, за да изчезне заедно с него, когато бъде затворена. Изобщо лице, в което е трудно да намериш място за съсредоточаване на погледа и това може би е причина всичко да изглежда размазано.

— Значи ти водиш „Бин Джезърит“?

Глас — равен в ниските тонове. Странно модулиран галахски език; без жаргонни думи, но с усещане как те са стълпени непосредствено зад езика й. Чувстваше се и присъствието на фокуси от лингвистичен характер. Мурбела го бе подчертала в сведенията си:

Те имат нещо, което ги доближава до Гласа. Не е равнозначно на предаденото ми от вас, защото си служат с друг похват. Прилича на фокуси с думи.

Фокуси с думи.

— Как да се обръщам към теб? — попита Одрейди.

— Чувам, че ме наричате Кралицата-паяк — зли оранжеви пламъчета заиграха в очите й.

— Тук, озовала се в центъра на мрежата-паяжина и вече преценила огромната ви мощ, страх ме е, че трябва да го призная.

— Аха, ето какво си забелязала — мощта ми! — изречено с подчертано самочувствие.

Първото, което направи впечатление на Одрейди, бе мирисът, идващ от жената. Тя лъхаше обилно на някакъв твърде необичаен парфюм.

Дали крие феромоновия си лъх?

Може би бе предупредена за способността на бин-джезъритките да преценяват за състоянието на нещата, изхождайки от незначително количество сетивна информация? Навярно. Също така е възможно само заради това да е предпочела парфюма. Странната смес бе подходяща заради основната си отсенка на екзотични цветя. Дали не е нещо от родната й планета?

Кралицата-паяк хвана в шепа незапомнящата се своя брадичка и рече:

— Можеш да ме назоваваш Дейма.

Спътницата възрази:

— Тази е нашият последен враг от милион планети!

Аха, ето каква е представата им за старата Империя.

Дейма вдигна ръка, за да постанови мълчание. Колко нехаен и същевременно разбулващ жест. В очите на придружителката Одрейди видя отблясък, напомнящ й за Белонда. Внимателно следяща злост, която подбира места за атака.

— От почти всички се иска да се обръщат към мен като към височайша почитаема мама — каза Дейма. — Даденото позволение ти прави чест.

После тя посочи към засводената врата зад себе си:

— Ще бъдем само двете, докато разговаряме.

Без покана — просто заповед.

Одрейди спря до вратата, за да погледне поставената там карта. Чернобяла, с къси линийки за пътеки и неравни очертания с надписи на галахски език. Отнасяха се за градините отвъд плочника с посочване на растителните видове. Тя се наклони по-близо до картата в желанието си да разбере повече. Дейма я чакаше, търпелива и отчасти развеселена. Да, непознати дървета и храсти, а плодовете на съвсем малко от тях се оказаха ядивни. Намираща се тук карта трябваше само да подчертае гордостта на притежателя.