![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Хакър, личният адютант на Тег, се доближи с приклякане по една от алеите и застана зад башара.
Първа го забеляза Стреги и се обърна без предупреждение, почти принуждавайки военачалника да погледне към адютанта си. Тъмнокосият мускулест Хакър с гъсти вежди (сега просмукани с пот) спря непосредствено пред Тег и заговори, без да е успокоил напълно дишането си:
— Башар, вързахме и последните чували.
Извиси гласа си, за да може да бъде чут на фона на шумовете от боя и жужащия високоговорител, окачен на лявото му рамо, от който се разнасяха неясно звучащи спешни военни съобщения.
— Как стоят нещата в дълбочина? — попита Тег.
— Овладяване след около половин час, не повече. Башар, трябва да се изтеглите оттук. Старшата майка ни предупреди да не ви излагаме на безсмислена опасност.
Тег посочи към вече непотребния отсек:
— Защо нямам резервни комуникационни линии?
— Откос от голям лазестрел унищожи и двете резервни съоръжения, тръгнали насам.
— Заедно ли са се движили?
Хакър долови недвусмисленото раздразнение:
— Господине, те бяха…
— Никоя важна част от съоръженията не се изпраща в пакет. Искам да разбера кой не изпълнява правилно заповедите ми. — В спокойния тон, дошъл от незрелите още гласни струни на дете, прозвуча повече заплаха, отколкото в нечий неистов вик.
— Тъй вярно, башар — с пълна готовност се отзова Хакър, без да покаже с нищо, че лично той няма вина в случая.
По дяволите!
— Кога ще пристигнат сменните съоръжения? — попита Тег.
— След пет минути.
— Погрижи се резервният команден отсек да дойде колкото е възможно по-бързо — докосна с коляно врата на Стреги.
Хакър поясни, още преди тя да се е обърнала:
— Башар, удариха и резервния. Поръчах друг.
Тег сдържа въздишката си. Такива неща се случват в бойна обстановка, но никак не му допадаше възможността да зависи от първобитни комуникационни линии.
— Ще направим нещо тук. Искам още високоговорители. Те поне имаха някакъв обсег.
Адютантът огледа околната зеленина:
— Тук ли?
— Онези сгради пред нас не ми харесват. Кулата държи цялата местност под обстрел. А сигурно разполагат и с подземна връзка. Поне аз на тяхно място бих си я осигурил.
— Няма я означена на…
— Останалото в паметта ми разположение не включваше и кула! Заръчай сонископи за проверка на почвата. Искам планът ни да е актуализиран с надеждни данни.
От високоговорителя на Хакър се разнесе глас, извисил се над останалите:
— Башар! Там ли е башарът?
Стреги приближи, без да й бъде заръчано. Тег подсвирна разпознавателния си код, докато сграбчваше високоговорителя.
— Башар, на космодрума е същинско мазало. Стотина техни единици направиха опит да излетят и попаднаха на екраниращото ни съоръжение. Никой не оцеля.
— Нещо от старшата майка или Кралицата-паяк?
— Абсолютно нищо. Просто нямаме думи за жестоката каша… Да пусна ли изображение по екраните?
— Дай ми канал за съобщение. И продължете опитите за връзка с Одрейди!
— Башар, както вече предадох, тук всичко е леш… — Чу се изщракване, последвано от нисък бръм, след който се обади друг глас:
— Канал за съобщение.
Тег включи гласовото кодиращо устройство под брадичката си и започна да бълва заповед след заповед:
— Ударен кораб да остърже Цитаделата. Открито препредаване на картината от космодрума и останалите им поразени гнезда. Проверете дали и те виждат предаването. Обявете, че на космодрума никой не е останал жив…
Двойното изщракване за получено — потвърдено преустанови връзката.
— Наистина ли мислите, че ще ги стреснете? — попита Хакър.
— Ще ги образовам. — Той си спомни думите на Одрейди при тяхната последна раздяла.
„Подготовката им много куца.“
Какво се бе случило с нея? Беше убеден, че отдавна е мъртва. Може би първата жертва при кампанията. Тя го бе очаквала. Мъртва, но не изгубена, и дано Мурбела съумее да ограничи привързаността й.
В същото време старшата майка гледаше към него директно от кулата. Логно бе заглушила с надежден щит предаването на нейните кодирани съобщения и я бе довела тук малко след пристигането на първите бежанци от Гамму. Никой не оспори върховенството на Логно. Една мъртва височайша почитаема мама и друга, която е жива, бе нещо добре познато.
Очаквайки да бъде убита всеки момент, Одрейди продължаваше да трупа данни, изкачвайки се със стража по неентръбовод. Съоръжението бе истински артефакт, останал от времето на Разпръскването — прозрачно бутало в прозрачен цилиндър. Само тук-там преградни стени по етажите. Гледки на обитаеми площи и непознато военно снаряжение. Обилието на уют и спокойствие ставаше все по-очевидно с изкачването.