Мурбела наблюдаваше борбата за Свързващия възел с незаинтересованост, която никак не отговаряше на чувствата й. Стоеше права сред тесен кръг от проктори в командния център на своя не-кораб и следеше предаванията от бойното поле с помощта на видеоочите.
Сраженията се водеха из цялото пространство около Възела — взривове на светлина откъм страната в сянка и сивкави изригвания откъм тази, огряна от дневната светлина. Мощното настъпление и последвалата схватка, ръководени от Тег, имаха за цел Цитаделата — гигантска сграда с архитектурно оформление от дните на Сдружението и новопостроена кула в близост до периферията й. Въпреки че шифрованите предавания от имплантиралото в Одрейди устройство прекъснаха внезапно, с предишните й доклади дойде потвърждението, че там се намира височайшата почитаема мама.
Задължението да наблюдава от разстояние бе една от причините за слабия интерес на Мурбела, което обаче не пречеше на обзелата я възбуда.
Интересни времена!
В кораба бе прибран ценен товар. Милионите свети майки от Лампадас бяха Споделени и подготвени за Разпръскването. Неистовата сестра със своя товар „Памет“ бе заела решаващо по важност място.
Сигурно златно яйце!
Мурбела мислеше за животите, изложени на опасност в тази група. Подготвени за най-лошото. Не липсваха доброволци, а заплахата от конфликта при Свързващия възел намали до минимум потребността от мелинджова отрова за стимулиране на Споделянията, ограничавайки по този начин общата опасност. Намиращите се в кораба можеха да почувстват заложеното всичко-или-нищо в играта на Одрейди. Тогава се появи и непосредствената заплаха от смъртта. Потребност от Споделяне!
Преобразуването на една света майка в поредица от спомени предавани от човек на човек от сестрите, въпреки заплахата, че някоя от тях може да плати скъпо, бе престанало да е обвито с мистериозна аура за Мурбела, въпреки че тя продължаваше да се ужасява от мисълта за поеманата отговорност. Смелостта на Ребека, а не по-малко и на Лусила, заслужаваше истинско уважение и възхищение.
Памет за милиони животи! Събрани до един в онова, което Сестринството нарича Прогресивен Екстремум — два по два, после четири по четири и шестнайсет по шестнайсет — докато всеки от тях побере всичко от всички, така че оцелелият да успее да съхрани този скъпоценен товар.
Онова, което се извършваше в жилището на светата майка, бе от същия порядък. Идеята вече престана да ужасява Мурбела, но тя все още не успяваше да я приеме за нормална. Единствено думите на Одрейди я успокояваха:
След като веднъж свикнеш с възелчетата от Другите Памети, всичко останало преминава в перспективен план, който ти се струва толкова познат, като че винаги си го имала.
Мурбела разбираше, че Тег е готов да умре в защита на множественото съзнание, каквото всъщност бе Сестринството на „Бин Джезърит“.
Мога ли да не сторя същото?
Башарът, престанал да бъде загадка, се превърна в обект на уважение. Одрейди отвътре ускоряваше процеса, като припомняше подвизите му, за да приключи:
„Чудя се какви ги върша тук долу. Питай!“
Комуникационният възел веднага се обади:
„Нито дума. Предаванията й може да са били блокирани с енергиен щит.“
Всички разбраха кой говори. Беше изписано на лицата им.
Тя разполага с Одрейди!
Мурбела отново съсредоточи вниманието си върху Цитаделата.
![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
